page contents Книжен Ъгъл: „Вдъхновение” - непознат Исак Бабел и раздяла със София Бранц
Предоставено от Blogger.

„Вдъхновение” - непознат Исак Бабел и раздяла със София Бранц

29.11.15

Голямата преводачка ни напусна дни след излизането на сборника

Петко Тодоров

„Сравнението трябва да е точно като логаритмична линийка и естествено като мириса на копър”, Исак Бабел в спомен на Константин Паустовски. Споменът е от приложенията към разказите във „Вдъхновение” на Бабел (изд. „Колибри”, превод София Бранц). Повечето излизат за първи път на български, някои са към известните му сборници...

Схващате ли елиптичността в цитата? Сравнението е определено със сравнения. Те трябва да отговарят на определението. И така нататък. И пак Бабел в същия спомен на Паустовски: „Разказът трябва да е точен като военно донесение или банков чек”.

Кой беше Бабел и кой Паустовски? Не е задължително да се обяснява всеки споменат, нали читателят ни е по-така. Ала нали между читателите има и израсли из „прехода” и за тях таквиз имена са като „логаритмична линийка”. Поясняваме: мно-ого големи руски писатели, по-конкретно съветски. Логаритмични линийки са заради второто.

Американският посланик извика разкрепостените, демократизирани и свободни български книгоиздатели и им рече, че не забранява руските, пък били те и съветски писатели, даже ако не са обявени отвъд Атлантика за дисиденти и правилни автори, ама кой го слуша американския посланик!

И ето го Бабел (1894-1940). Със скотските битовизми от военните и околовоенни години, готов да прониже и най-скотщината с топъл поглед. Бабеловият почерк е в думите „прониже” и „топъл”. „Прониже” изисква студен или горещ инструмент. Бабел пронизва, защото е точен. Тези творби са задължителни допълнения към „Конармия” и „Одески разкази”, без да са с нещо повече от вече известните. Като литература.

За утешение: политкоректният български читател ще е удовлетворен от липсата на просъветски тон. Най-късметлия е онзи, дето не знае Бабел. Че ще ги прочете и няма да мирне, доде не издири и вече превежданите, а там е неземното удоволствие. „Ще му дойде времето” – изрече веднъж Бенчик, та брат му Льовка се дръпна, за да стори път на времето”.