page contents Книжен Ъгъл: Момиченцето, което не искаше Коледен Подарък
Предоставено от Blogger.

Момиченцето, което не искаше Коледен Подарък

24.12.15

Мая, която разказва приказки
докато продава (и подарява) книги
Мая Чанкова

Нова коледна приказка от Книжен ъгъл

"Малката госпожица най-напред взе книжката с две ръце, после се скри зад гърба на майка си и започна тихо да скимти."

Последните дни преди Бъдни вечер приличат  на тенджера под налягане. Всеки следващ ден е по-нервен, по-натоварен и с повече пара в свирката.

В малкото пространство на „Книжен ъгъл” това се чувства физически. Целеустремени хора с огромни пакети се промъкват между рафтовете и кутиите с игри и искат бързо да получат точния подарък за определено хлапе, което или не чете, или обича само розово, или има вече всичко вкъщи; за баба, която гледа турски сериали, не вижда добре и трябва да е едър шрифтът; за някой, който няма време да чете, не знаем какви теми го вълнуват и по-бързо, ако може…и тиксо за опаковане, също.

Заедно с мъгливия въздух, привечер през вратата се промъкват и умората и ужасът от блъсканицата в мола, където са кръстосвали безуспешно в опит да запълнят бездънния чувал под елхата с подаръци.

Опитвам се да намаля налягането с усмивка и шегичка. Да забавя темпото, за да не гръмне някой и да се разпръсне върху кориците на книгите. Предлагам да си оставят багажа в малкото останали празни места и да опипат с две ръце бъдещата изненада за любимите хора. С някои се получава – отразяват усмивката и си поемат дълбоко въздух, винтилът започва да се върти по-бавно и работата потръгва. Други ме поглеждат стреснато и почти гневно, като продължават да просъскват под пара.
Най-пострадали са малките грахчета в тази Гигантска Коледна Яхния – те са притиснати от всички страни – от нервните родители, от безбройните си желания, от звуците и блясъците на коледните витрини, от клонирания Белобрад Старец, който наднича на всеки ъгъл и даже свири на саксофон. Те дори не успяват да измислят толкова желания, колкото Писма до Онзи с Чувала им се налага да напишат – за детската градина, за тържеството в мола, за вкъщи, за служебното парти на родителите, че после и за подаръците от баба и дядо, от вуйна и вуйчо, от мама и татко и още, и още.
В празничните дни се опитвам да зарибя всяка малка душа с желание за четене. Подарявам по една симпатична книжка като бъдеща инвестиция в ново поколение четящи. Всеки приема подаръка по различен начин – кой със засрамена усмивка, кой с цялата сериозност на своите 5 години, кой пък ухилен до уши. На всеки обяснявам, че това не е Коледния Подарък, а само един малък поздрав от джуджетата. Ей такова едно дребосъче ми поднесе Коледната изненада тази година.
Малката госпожица най-напред взе книжката с две ръце, после се скри зад гърба на майка си и започна тихо да скимти. Докато се ориентирам, че това не е обичайната срамежливост, иззад палтото на младата жена се чуха дълбоки хлипания, с тенденция да преминат в неутешим рев. Никакви успокоителни шепнения и обяснения не помагаха и накрая смутената майка ми върна книжката . „Минаваме през такъв период” – ми каза с извинителна усмивка. Но аз си помислих, че бедното дете минава през ужаса на първата осъзната Коледна суматоха.
…Чак привечер, малко преди да затворя, същата наплашена хубавица се върна, този път здраво стиснала ръката на татко. Той обясни с авторитетен глас, че идват да си КУПЯТ книжката и ми намигна заговорнически. Разбрахме се без думи и даже получих едно полугласно „Благодаря”. Надявам се, че сме успели да измъкнем детето от Коледната Фобия към Подаръци.