page contents Книжен Ъгъл: Войната на Фредерик Бегбеде
Предоставено от Blogger.

Войната на Фредерик Бегбеде

28.12.15

Петко Тодоров

Тя върви с любовта на Селинджър и Уна О’Нийл

Към половината от страниците в „Уна & Селинджър” на Фредерик Бегбеде са военни (изд. „Колибри”, превод Георги Ангелов). Текат през Втората световна и Бегбеде има какво да каже за нея.

Момичето на корицата е Уна, дъщеря на драматурга Юджийн О’Нийл. Той е нобелист от 1936. През 1940 тя е на 15 и се залюбва с Джеръм Дейвид Селинджър. Запознават се в Ню Йорк в компанията на Труман Капоти. „Спасителят в ръжта” е на 21, през 1942 влиза в казармата, пратен е да се сражава в Европа.

Уна иска да се снима в киното, заминава за Лос Анджелис, бързо я запознават с Чарли Чаплин, омъжва се за него, ражда му 8 деца.
„Господи, възклицава той в първия им разговор, според Бегбеде – Аз съм три пъти по-възрастен. Обикновено мога да съм баща на актрисите, но за първи път мога да съм им дядо”. Уна забравя киното. Селинджър не я забравя. След смъртта на Чаплин тя се пропива.

Сюжет – приказка. Бегбеде се вписа във френския жанр „роман-разследване”, напоследък преведоха негови образци от Модиано и Фоенкинос. Които все водят до Втората световна и по следите на отделни личности.

Бегбеде също обходил местата на събитията. Удобно му е тук, появява се обилно в първо лице единствено число, достатъчно ексцентричен, палав, както той си го може, независимо от провидения от сорта: „Ако луната е кръгла и жълта като резенче лимон, то е, защото целият живот е един коктейл”. По изключение.

 Бегбеде държи на ролята си „драскотинчица върху лъскавата броня на буржоазната идеология”. Нали някой бива да подсказва от време на време на четящите девойки и юноши, че не молът е върховното постижение на цивилизацията, на техния език.

Тук припомня за неща като „избелването” на победителите. Американското командване не допуснало войник с кожа различна от бялата в парада на победата на „Шанз-елизе”, 25 август 1944, Дьо Гол се съгласил. Във войната срещу расизма. И като изгонването на Чаплин от САЩ, не бил антикомунист. Неговите наследници отказали достъп до писмата, значи това не е последният прочит на историята.