page contents Книжен Ъгъл: Що е стратегическа дълбочина - примерът на Давутоглу
Предоставено от Blogger.

Що е стратегическа дълбочина - примерът на Давутоглу

7.12.15

Петко Тодоров

„Турция трябва непрекъснато да се стреми към получаване на гаранции, които ще й предоставят правото на намеса по въпросите на мюсюлманските малцинства на Балканите... Трябва да се положат усилия зоната за сигурност, създадена в Източна Тракия по време на Студената война, да бъде изместена на запад чрез многостранни и двустранни споразумения в областта на сигурността между балканските държави. В този смисъл е наложително да се разтворят защитни чадъри в региона и извън него, които да неутрализират руския фактор”, Ахмет Давутоглу в „Стратегическа дълбочина. Мястото на Турция в международните отношения”.

И още: „Дъгата, която от северозапад започва от Бихач и по линията Централна Босна – Източна Босна – Санджак – Косово – Албания – Македония – Кърджали – Западна Тракия достига до Източна Тракия, е геополитическата и геокултурна жизнена артерия на балканската геополитика на Турция”.

Нещо ново? И къде е новината? Новината за българския читател е, че автор на 660-те страници е министър-председател.
Книгата е от 2001, тогава е само професор по международни отношения в университета Бейкент, Истанбул, чете лекции из военните академии. Издателство „Изток-Запад” почва с него поредица за геополитика.

Дали българският читател ще се зарадва от прочита си е негова емоция. Респектът е в сериозността на този текст – много, много сериозен, бетониран в ерудиция и култура. Този човек слага в малкия си джоб съвкупността на нашенските анализатори с техните „цивилизационни ценности” и др. такива.

За него има една грижа: родината, без грам съобразяване с когото и да било. Едва ли в Турция го четат относително повече, отколкото у нас, въпросът е в обществените регулации, които правят от такъв човек министър-председател.

Вижте поне разбора му на балканските войни от 90-те години на ХХ век, в него е ключът за проумяване на значителна част от сегашния ни хал. Останалата е в нашенските обществени регулации, които повеляват да си избираме цар. И го правим, какво толкова?