Жауме Кабре изпитва умението за четене

Петко Тодоров

Не е печатна грешка, предупреждаваме читателя, когато среща първото разминаване на разказвача от първо в трето лице и обратно, в едно изречение и в романа „Изповядвам” на Жауме Кабре (изд. „Колибри”, превод от каталонски Мая Генова). И разваляме част от магията.

Защото писателят иска читателят да е съсредоточен от първата до последната страница. Страниците са 1098 на български, а този номер не е единственият контрольор на съсредоточеността.

„Моят дом не беше създаден за деца и моето семейство не бе създадено с мисълта за деца”, почва изповедта. Най-важното обстоятелство, то ще преследва героя от 6 до 60-ата му година.

Ражда се веднага след Втората световна, но разказът се простира и в предните десетилетия, а заради цигулката му, и в предните векове. Много музика, като усещане, много литература – чрез цитати и не само, порой от събития.