page contents Книжен Ъгъл: Манифестът на Нучо Ордине: пазарът убива човека
Предоставено от Blogger.

Манифестът на Нучо Ордине: пазарът убива човека

25.1.16

Петко Тодоров

Ползата от полезното и кой печели от нея

„Неразумно е да се живее без лудостта на поезията”, Лорка пред студенти в Мадрид, 1934. И „Само знанието може да се противопостави на пазарните закони”, това е вече Нучо Ордине в „Ползата от безполезното” (изд. „Изток-Запад”).

Италианският професор по литература си е определил жанра: „манифест”. И ако е така, това е най-кроткият манифест.

„Правото да имаме права бива подчинено на волята на пазара с нарастващия риск да изтрие всякаква форма на уважение към човека. Този перверзен икономически механизъм, който превръща хората в стока и пари, роди едно чудовище без милост и родина, което, както е тръгнало, ще лиши бъдните поколения от каквато и да било форма на надежда”.

Манифестът на Ордине е нещо като антология от цитати и случаи. От Платон и Архимед до Лорка и Айнщайн. Основните постижения на човешкия дух и знание са резултат на свободна мисъл, без какъвто и да било мотив за печалба.

„Логиката на печалбата минира в основите онези институции (училища, университети, изследователски центрове, лаборатории, музеи, библиотеки, архиви), както и дисциплините (хуманитарни и точни), чиято стойност би трябвало да съвпада със знанието само за себе си, независимо от неговата способност да произвежда бърза печалба”.

Екстравагантна артистичност? Не, Ордине е притеснен за възпроизвеждането на човека и го споделя. Не зове на въстание, а към вглеждане в себе си и общественост. Издигането на полезността като най-важен аргумент ликвидира човешкото. Отчаянието е чак в ъгъла на усмивката му.

Парите се оказаха най-ефикасният инструмент за иерархизация на обществото. Пред тях формата на държавно управление е смешна, меко казано. Ето ни и нас. Няма ги Сталин и Живков, ура, свободни сме. На населението ловко беше спестена другата част: свободни за какво, но и свободни от какво.

Деперсонализацията на диктатурата е върхът на хитростта във властването. Дай му два лева за труда и го пусни на свобода! Тогава? Ами върнете се на второто изречение в този текст.