page contents Книжен Ъгъл: Иван Кулеков сънува... "Разумът на съня"
Предоставено от Blogger.

Иван Кулеков сънува... "Разумът на съня"

2.2.16

100 миниатюри и 100 рисунки в изданието на "Жанет 45"

Сънувам, че
Вземам кухненския нож и си отрязвам
един пръст.
Най-после и аз имам нещо свое.
Останалото ми тяло е ничие.

Сънувам, че
Един ден ни се явява Мойсей и ни казва:
„Сега ние сме роби, но ще вървим
четиридесет години през пустинята
и ще станем свободни роби“.
Човекът се оказа пророк.



 Сънувам, че

След като пристигаме в Обетованата земя,
продължаваме да вървим още
четиридесет години.
Стигаме края на пътя и виждаме, че той е
без изход.
Изходът е в началото на пътя,
но ако се върнем назад,
това би обезсмислило всичките ни усилия,
целия ни живот.
С Божия помощ намираме Соломоново
решение и продължаваме да вървим.
На място.
 
Мисля, че

Едва се наканих да посрещна Нова година
като хората.
Отидох в Двореца на културата. Там в две
големи зали имаше маси, отрупани с храна
и напитки, свиреха оркестри, светлините
пулсираха в ритъма на музиката.
Залите бяха празни.
Между тях по свързващия ги тесен коридор
панически сновяха хиляди голи гърбове и
лачени обувки, хлъзгаха се по разплисканото
шампанско и изплютите дъвки, блъскаха
се на живот и смърт, разминаваха се като
мравки едни върху други, в задухата,
напоена с парфюми и псувни, запотените им
лица се стичаха като парафинени свещи.
Скоро и аз се убедих, че хубавото е там,
където ме няма, и просто изчезнах.
  
Сънувам, че

Отивам в Китай да си поръчам картина
при един прочут техен маринист,
забравих му името.
Прочутият маринист е делови човек,
веднага вади бележник и китайски молив
с гумичка и ме пита с какво вълнение
искам морето – три, пет, девет бала…
Вече съм на години, казвам му, и
предпочитам морето да е спокойно и
прозрачно.
О, такова аз не го мога, прибира
бележника си маринистът, но на
върха на планината живее един друг
художник, който никога не е виждал
море, единствен той може да ти нарисува
дълбочината му.

Мисля, че

Имах шанса да бъда на всички онези
места, „които човек трябва да види преди
да умре“: градове, пустини, каньони,
пирамиди, музеи…
По-вълнуващ от тях е само първият
срещнат човек.

Роден съм на 28 април 1951г. в с. Хирево. Селото го няма на картата на България по същата причина, поради която България я няма на картата на света – комплекс за малоценност. Затова и целият ми живот преминава в опити за преодоляване на този комплекс: на 16 години публикувах първата си карикатура, завърших българска филология и философия в Софийския университет, говорих 16 години по националното радио, още 17 години се показвах по телевизията, публикувах 6 сатирични книги в България, 2 – в Италия, 1-а в Унгария, превеждаха ме на всички европейски езици (сборникът източноевропейска проза “DESCRIPTION OF A STRUGGLE” беше издаден в Англия и САЩ), написах 10 сценария за анимационни филми (един от тях – “Неделя” (реж. А. Кулев и Н. Тодоров) е в колекцията на Музея за модерно изкуство – Ню Йорк), направих 2 фотоизложби, снимах видеорепортажи от Китайската стена и с. Вълчи дол, покланях се на театрални премиери в Народния,Сатиричния и Младежкия театри, бях кандидат за президент на Република България…
И в резултат на всичко това комплексът ми за малоценност стана още по-голям. Затова където и да ме потърсите – в литературата, театъра, телевизията, в България или в чужбина – мене ме няма.