„Итън Фром“ на Едит Уортън - роман от първата жена с „Пулицър“

Трагедията на една силна, но забранена любов

„Итън Фром“ (Апостроф, превод Йордан Костурков) e роман от първата жена в историята, отличена с престижната награда „Пулицър“ – Едит Уортън. Това е най-силната творба на американската авторка, която поразява със своя трагичен край и повдига вечния въпрос за избора между дълга и любовта.

„Итън Фром“ е публикуван в Америка през 1911 г., а това е първото самостоятелно издание на романа на българския пазар. Историята е вдъхновена от реален злополучен случай с петима младежи. Едит Уортън намира идеята за трагичната катастрофа с шейна за неустоима метафора на тайната и забранена любовна връзка и умело развива историята до нейния неочакван край.

Разтърсващият край на романа дълго остава в съзнанието на читателя, но е и причина съвременниците на Уортън да я обвинят, че „страданията, понесени от героите й, са прекомерни и неоправдани“. Това не е просто любовен роман, това е социална история за жестокостта на културата, която обгражда жените в този период, и за неразривната връзка на човека със земята.

Историята разказва за суровия живот на младия Итън Фром, хванат в капана на брак по сметка, който стоически се бори да запази поносимо съжителство с трудната си, подозрителна и хипохондрична жена Зина. Съществуването на Итън е тежко и безрадостно до момента, в който в дома им идва изпълнената с живот братовчедка на жена му – Мати. Тя става част от домакинството им, а Итън се оказва обсебен от нейната енергичност и привлекателност и от възможността за щастие, което тя може да му даде. Пълна противоположност на студената му и непривлекателна жена, Мати е извор на младежка жизненост и красота, едно истинско изкушение, подтикващо към грях.

Силен физически, но със слаб дух, Итън Фром се озовава в капана на страстта си – окован в разпадащ се дом, погребан под вечната зима, а лишаването му от свобода е необратимо като смъртта. У съпругата си Зина той вижда причината за своите осуетени мечти и повтарящи се провали, но ще има ли сили да се противопостави на нейния властен характер и да намери щастието, за което копнее?

Пасивността на Итън и натрупаният копнеж стават причина той да позволи на Мати да направи последния избор и за неговия собствен живот. Какъв ще бъде краят и кое е по-добре – да намериш покой в смъртта или да позволиш на съдбата да измъчва душата ти в продължение на години?

„Итън Фром“ е завлядаващ роман за страстната и споделена любов, за унищожителния копнеж, импулсивното желание за смърт, за неизбежната гибел, пустотата, дълга... и за един ироничен и неподозиран обрат на събитията.

За авторката

Едит Уортън е родена през 1862 г. в Ню Йорк. Тя произхожда от много заможно семейство, близка приятелка и привърженичка е на Хенри Джеймс. Сред приятелите ѝ са Синклер Луис, първият американец носител на Нобелова награда за литература (1930), Жан Кокто, Андре Жид, Кенет Кларк, президентът Теодор Рузвелт, както и младият Скот Фицджералд.

Едит Уортън е третият носител и първата жена в историята, която получава престижната награда „Пулицър“ през 1921 г. „Невинни години“ е най-известният ѝ роман. Именно с това произведение тя става първата американска писателка, удостоена с авторитетното литературно отличие. Номинирана е и за Нобелова награда за литература през 1927 г., 1928 г. и 1930 г.

Написала е 23 романа, 17 сборника с разкази, както и много книги за архитектура, интериорен дизайн и за пътуване. Освен „Невинни години“ и „Итън Фром“ сред най-прочутите ѝ романи се нареждат още „Къщата на смеха“ и „Рифът“, които са многократно филмирани с участието на големи кино звезди като Лиъм Нийсън, Даниел-Дей Люис, Мишел Пфайфър, Уинона Райдър, Бен Кингсли, Ким Новак, Мира Сорвино и други.

Макар че живее в епохата на модернизма и разглежда теми на кризата на модерното общество, дълги години Едит Уортън е смятана за старомодна традиционалистка. От своя, вече далечен свят, Уортън спокойно отговаря: „Истинската оригиналност не се състои в новата форма и стил, а в новото въображение и проникновеност… Класическата творба не е класическа, защото се придържа към дадени структурни правила или се приспособява към някакви дефиниции. Класическата творба е такава заради своята вечна и неотразима свежест.“

Едит Уортън прекарва живота си в своите имения в Ню Йорк и Франция. Погребана е в Париж през 1937 г. в американското гробище във Версай.