page contents Книжен ъгъл: Алесандро Барико и граматиката на вълнението
Предоставено от Blogger.

Алесандро Барико и граматиката на вълнението

13.3.16

Петко Тодоров

Той е непредсказуем и в „Емаус”

„Мислех си, че ако в тази история има и капчица истина, дори и той вече не я знаеше. Мислех си, че нямаме никаква възможност да разберем каквото и да било за нещата, в нито един момент. За родителите ни, за нашите деца – може би за всичко”, споделя героят на Алесандро Барико към края на „Емаус” (изд. „Унискорп”). Никаква онтологична драма, защото героят е гимназист и по определение разбирането му предстои. Но само по определение.

Четири момчета и едно момиче. Те са неразделни, свирят религиозна музика в църквата, имат и нямат свои момичета, но заглеждат нея. Тя е от друг свят – на богатите. Каква ли екзотика ще срещне младият българин в постановката „друг свят”? Ако изобщо стигне до Барико, понеже италианецът няма нищо общо с Тери Пратчет, негова алтернатива е, алтернатива е на всичко.

Целокупната медийност се е нагърбила да възпитава българина в отсъствието на „друг свят”, класовото разделение е комунистическа измишльотина, явяват се 1-2 олигарси, но знаем ги ние, министър-председателят а-ха да ги постави на място. Постановката „друг свят” е въпрос на зрялост, тя не зависи от медиите, тя се доживява.

Срещата на двата свята е евангелски фатализирана от Барико. Буквално разрушителна за момчетата, за момичето не съвсем, животът си има правила. Другата екзотика: католицизмът – „сигурният образец”. Който при едни обстоятелства е сигурност. Но куха ментална черупка, тя се разпилява при първия житейски ураган...

„Социален роман” е последното, дето може да се присъди на Барико. Той не подлежи на присъждане. Непредсказуем е във всеки от романите си и пределно вълнуващ. Такива са със сигурност не повече от 10 от живите писатели по света.

Вълнението в „Емаус” е на прага между детството и съзряването – неизбежно и логично, но силната литература е в това. Да го произведе във вълнение. Сервира го със собствена граматика. Обърнете внимание на последната дума в характерните му изречения: едновременно контрапункт, уточнение и неочакван смисъл.