page contents Книжен Ъгъл: Фарук Шехич за болката и силата на „прегазеното поколение”
Предоставено от Blogger.

Фарук Шехич за болката и силата на „прегазеното поколение”

21.3.16

Авторът на „Книга за Уна” ще се срещне с читатели на 22 март от 18 часа в литературно кафе „Ориндж” на ул. „Граф Игнатиев” 1

„Книга за Уна” (Ера, превод Русанка Ляпова) е роман изповед за човек, борещ се с травмата, причинена от войната в Босна и Херцеговина между 1992 г. и 1995 г. Но това е и роман за паметта и непокварените спомени от детството на брега на красивата река.

„Убивах, защото исках да преживея Хаоса”. Реалността на войната превръща човек едновременно в убиец и жертва. Конфликтът между доброто и злото, между физическата реалност и света на идеите, води бавно към мощната кулминация. Борбата с „врага”, се превръща в борба със себе си.

Затова „Книга за Уна” може да се разглежда и като роман за връзката между смъртта и живота, като роман за паметта. За Шехич паметта е подкуп, който премахва границите на времето. Паметта е форма на идентичност, която свързва личната и колективната история на един мъж и една нация.

Когато избухва войната в Босна и Херциговина, Фарук Шехич е едва на 22 години и следва ветеринарна медицина. Той доброволно се присъединява към армията на своята страна и се включва във военните действия. Но след войната ветеранът трябва да намери начин да се приспособи към мирния живот, да намери лекарство за душевната травма, причинена от военния конфликт. Фарук Шехич открива два спасителни пояса – спомените от детството и писането като терапия...
Детството, фронтовата линия и връщането към нормален живот в разрушената страна след войната са трите епохи в житейския път на главния герой, формиращи сплавта на „Книга за Уна”. Фарук Шехич умело слита двете повествователни нишки и противопоставя ужасите и абсурдът на военните действия на невинността и мирния живот „преди”. Тези два свята са взаимно изключващи се по стил, теми и най-вече идеология.

Героят в „Книга за Уна” се опитва да започне наново живота си, но подобно на романа той е раздвоен в същността си: едновременно ветеран и поет. Понякога успява да събере парчетата на разбития си живот, но понякога това му убягва.

Спомените му за отминалата война са отблъскващи, настоящето изглежда сиво и монотонно и идентичността му остава все така непълна и незавършена. Той иска да е и архивист, и хроникьор на миналото, за да има възможност да го построи отново. И с помощта на спомените да разбере кой е и да намери изход от емоционалния лабиринт, в който е затворен.

Паралелно романът ни води до малкия град на красивата река Уна, която придобива митични и приказни измерения. Богатият безсмъртен образ на един потънал свят се наслоява с фантазия, реалност, спомени, предчувствия. Така „Книга за Уна” се превръща в поетично описание на природата и на красивите спомени от детството, все още непокварени от това, което ще се случи след 1992 г.

Разпадът на Югославия е вдъхновил много творци през последните две десетилетия. Но един от най-талантливите сред тях е Фарук Шехич – част от плеядата ярки представители на т. нар. прегазено поколение.

За разлика от други литературни произведения, посветени на разпадането на Югославия, Шехич заобикаля бойното поле, куршумите и окопите и представя метафорично войната чрез природата около река Уна. „Беше логично в началото да се върна там, откъдето сме дошли. Във водата, от която сме създадени”.

Хипнотичният транс на героя, Мустафа Хусар, го връща към миналото, за да потърси своята погубена идентичност. Като израз на вътрешния му свят повествованието е изпълнено с природни описания – на реката, звездите, дърветата, така че Уна и водата добиват почти фантастичен образ.

Чувствата на меланхолия и щастие, виденията от миналото и настоящето, измислица и реалност създават емоционален лабиринт, от който главният герой се опитва да се измъкне. А Уна се превръща в огледалото, отразяващо подсъзнателния свят на героя.
 
През 2011 г. „Книга за Уна” е удостоена с най-престижната награда за художествена литература в бивша Югославия „Меша Селимович” за най-добър роман. Книгата е носител и на Наградата на ЕС за литература през 2013 г.

Фарук Шехич е роден през 1970 г. в Бихач. До избухването на войната през 1992 г. Шехич учи Ветеринарна медицина в Загреб. Но тогава 22-годишният младеж доброволно се присъединява към армията на Босна и Херцеговина. Под негово командване като лейтенант е отговарял за 130 души.

След войната учи литература и от 1998 г. издава собствените си произведения. Литературните критици го смятат за един от най-талантливите млади писатели от бивша Югославия, един от най-ярките представители на т.нар. прегазено поколение.

Повечето му произведения представят субективните му преживявания по време на войната и не претендират, че отразяват опита на цялото поколение – въпреки че сигурно точно това създава култовия им статус.

Книгите му са преведени на английски, немски, български, македонски, френски език. „Книга за Уна” е първият му роман. Фарук Шехич работи като журналист и има колонка в сп. „BH Dani”. Живее в Сараево.