page contents Книжен Ъгъл: Утопия ли е движението Slow Food?
Предоставено от Blogger.

Утопия ли е движението Slow Food?

15.3.16

Карло Петрини представя “Хубаво, чисто, справедливо:  Oснови на философията Slow Food“ (Жанет 45) в София на 16 март 2016 от 19ч. във Виваком арт хол
Карло Петрини е роден на 22.06.1949 г. в малкото градче Бра, в Северен Пиемонт, Италия. Той е журналист, писател и радетел за устойчива хранителна система. През 1986 г. той и няколко негови приятели приготвят заедно спагети и ги раздават на минувачите на Пиаца ди Спаня в Рим. Събитието е протест срещу отварянето на първият МакДоналдс в Италия. Така се заражда движението Slow Food, организация, която днес обединява над 100 000 членове от повече от 150 държави, посветени на местната храна и свързаните с нея традиции.

Благодарение на неговата визия и воля, днес Slow Food може да се похвали с редица постижения, сред които са Университетът по гастрономични науки в Поленцо, Италия, световният форум Terra Madre, който стартира през 2004 г. и оттогава на всеки две години събира в Торино над 2000 хранителни общности от цял свят – дребни фермери, рибари, занаятчии, готвачи, млади хора, учени, и експерти от над 150 страни.

Петрини пътува по целия свят и участва в различни конференции, изнася лекции в престижни университети (вкл. и такива от Бръшлянената лиго в САЩ), посещава хранителните общности от мрежата на Slow Food, участва в дискусии на ЕК и ФАО по въпроси, свързани с устойчивото производство на храната и селско стопанство. Неговият обществено-политически и философски принос в тази сфера му е донесъл редица признания: през 2003, Istituto Universitario Suor Orsola Benincasa на Непал му присъжда почетна степен по културна антропология; през май 2006 той получава почетна степен от Университета на Нов Хампшир (САЩ) заради основаването на университета в Поленцо; през 2008 г. Университетът на Палермо му присъжда почетна степен по селскостопански науки и технологии.

Заради изключителния му принос по отношение на опазването на околната среда и устойчивото развитие Петрини е един от носителите на награда Champion of the Earth Award („Шампион на Земята“) през 2013 г. Неговите ораторски умения и важността на мисията на Slow Food по света привличат вниманието на международната общественост и медии и през 2004 е обявен от сп. Тайм за Герой на Европа (European Hero), а през януари 2008 е избран за единствения италианец, който е включен в списъка на Петдесетте души, които биха могли да спасят света, представен от престижния вестник Гардиън.

Една от основните идеи на Slow Food е, че всеки на тази земя трябва да има право и достъп до хубава, чиста и справедливо произведена храна.

Хубава, защото е здравословна и вкусна. Чиста, защото се произвежда без да оказва силно негативно влияние върху околната среда и се полагат грижи за животните. И справедлива, защото се уважава трудът на хората, които произвеждат, преработват и разпространяват храната. Често се среща заблудата, че трябва да произвеждаме повече, за да изхраним всички. Като произвеждаме, консумираме и изхвърляме повече в западния свят, ние отнемаме правото на продоволствена сигурност на бедните страни. За да изхраним цялото население на земята, се нуждаем от по-различен подход – такъв, който отчита дългосрочните последици от земеделските практики. Ако се отнасяме към природата и към земеделските производители с уважение, ако оценяваме потенциала на нашата земя, можем да живеем в хармония с природата и да намалим броя на гладуващите по света.

Културата на хранене  се е развивала във всяко кътче на земята благодарение на работата и посвещението най-вече на милиони и милиони хора, които са се трудили, за да създават добрата местна храна, да я консервират, да й придават вкус. В течение на много векове кухнята е станала силна и днес тя е богатство и културно наследство на всеки народ – също като архитектурните паметници, също като езика, също като музиката. На световно ниво това разнообразие е изложено на риска да изчезне заради индустриалната логика, която води до стандартизиране на  храна и превръщането и в обикновена стока. Една от най-важните цели на Slow Food е да защитава това разнообразие, защото то придава стойност на храната.

Идеологията Slow Food е идеология на бавното знание. Бавното знание отразява древните, традиционни умения и познания – производствени методи, на които хората са разчитали в продължение на векове, а днес с лека ръка са заменени от модерни, индустриални технологии. Методите на бавното знание отнемат време и отчитат влиянието върху околната среда – нещо, което обществото в един момент е започнало да пренебрегва.

“И до днес мнозина мислят, че сме утописти”, споделя Петрини. “Мислят, че нашата битка е безсмислена. Защото смесват, объркват силата на идеите със силата на парите. Кризата, през която преминаваме, показва, че мощта на парите не е толкова безспорна. Дори може да се каже, че нуждата от нови идеи никога не е била толкова силна. Голяма част от новите идеи се състоят в преоткриване на древната мъдрост на хората и общностите. Да се възстанови тази мъдрост, като се модернизира, като се използват включително и нови технологии.

Няма съмнение, че нашата дейност е една съвременна нежна революция – вкусна революция, но е революция. Защото революцията означава дълбока промяна на идеите. Консумеризмът, печалбата на всяка цена преди и над всичко, убеждението, че ни е позволено да извършваме каквото си искаме срещу природата... Това са идеи, срещу които трябва да се борим по революционен начин. Това е нежна революция, да, но е революция.”

България се присъединява към световното движение Slow Food през 2004 г., когато изпраща малка делегация от производители на традиционни продукти – смилянски фасул, троянска сливова, родопско бито сирене. През 2009 г. е създадена Асоциация на конвивиумите на Slow Food в България, която е призната от Slow Food за техния български партньор.

В резултат на доброволческите усилия на много съмишленици, производители, учители, готвачи, учени или просто хора, които вярват, че хубавата, чиста и справедлива храна не е отживелица днес Slow Food в България е мрежа от 5 президиума (за опазването на Зелено сирене от Черни Вит, каракачанските овце, смилянския фасул, навпавока от Горно Драглище и куртовския розов домат), 15 конвивиума (София, Сливен, Габрово, Ковачевица, Пирин-Влахи, Черни Вит, Родопи-Смилян, Горно Драглище, Троян, Бела Речка, Кюстендил, Златарица, Странджа, Копривщица, Куртово Конаре), един пазар „Плодовете на Земята“ в с. Черни Вит. В резултат на усилията на българските членове на Slow Food повече от 50 уникални български храни са включени в Съкровищницата на вкусове.

Slow Food в България разчита на подкрепата на тематични медии, къщи за гости, семейни хотели, ресторанти. През октомври 2013 г. стартира младежката мрежа на Slow Food в България, която е част от световната младежка мрежа на Slow Food. Нейните членове допринасят за промени в сферата на производството и потреблението на храни.