page contents Книжен Ъгъл: Преоткриваме Ромен Ролан
Предоставено от Blogger.

Преоткриваме Ромен Ролан

18.4.16

Петко Тодоров

Стефан Цвайг за него: Говорещата съвест на Европа

„Този свят е твърде стар, той трябва да умре и ще умре” – юношата на Ромен Ролан в „Пиер и Люс”. Годината е 1918, германски самолети бомбардират Париж. Думи на „преждевременния опит”.
„Сбъркали сме спирката и сме слезли по-рано”, е метафората на момичето за житейската им ситуация. Войната съкращава любовта им в най-красивия момент... През март същата година бомба улучва църквата „Сен Жерве”, жертвите са 165, уточнява Симеон Хаджикосев в предговора.

Всичко идва на място с началото на диалога между двамата. Читателският слух търси нишката до този момент и ето че я хваща: музиката. Романът е музикална тема (изд. „Персей”). Не заради Дебюси, отбелязана е кончината му, младите тогава слушали Дебюси! И не заради музиколога Ролан, а може би заради него.



Друг въпрос е как ще го хване читателският слух на днешните връстници на Ролановите герои, шлифован от телевизия и интернет. Има такива случаи в литературата, стихотворението „Анна” на Иван Хаджихристов е музикална тема. То май е писано горе-долу по едно и също време с романа. Който излиза за първи път на български.

Преживяването е двойно заради предговора на Хаджикосев. Неговата ерудираност и отмереност би следвало да откаже мнозина предговарящи, ако имахме пълноценна словесна акустика и литературен респект. Издателско попадение, защото това е Ролан. „Говорещата съвест на Европа”, по думите, представете си, на друг писател. Той е Стефан Цвайг.

Няма как да не се съпостави биографията на Ролан, нахвърляна от Хаджикосев, със задължителните портрети на сегашните му световни колеги, които задължително завършват с изречението: Живее с жена и си и трите си деца и четири котки в самостоятелна къща край Минеаполис.

Какво е станало с писателите? Адекватното на останалото. Някога влиятелните били от сорта на Ролан и Цвайг, сегашните се обявяват от списанието „Форбс”, сещате се кои. „Неопровержимо свидетелство за опростачаването на света”, според Хаджикосев. Банално до отказ от осмисляне и истинно.