page contents Книжен Ъгъл: Към сонетите на Уилям Шекспир пристъпи и Кирил Кадийски
Предоставено от Blogger.

Към сонетите на Уилям Шекспир пристъпи и Кирил Кадийски

18.4.16

"Колибри" представя ново луксозно, двуезично издание на Шекспировия сонетен опус, посветено на 400-годишнината от смъртта на Великия бард

Навсякъде по света 400-годишнината от смъртта на Шекспир е повод за нови тълкувания и поредни преводи на Великия бард. Сонетите на Шекспир си остават един от върховете на сонетната традиция, и то не само в Англия. Те са паметник, едно от чудесата на литературното наследство на човечеството. Сто петдесетте и четири сонета на Уилям Шекспир не са престанали от четири века насам да омагьосват читателите и да вълнуват критиката както със своята красота, върховен израз на поетическото елизабетинско изкуство, така и със своята загадъчност. Присъщо на съвършеното творение в музиката, както и в поезията е, че позволява безкрайно число прочити и преводи.

Слeд първия превод на Владимир Свинтила, станал особено популярен, след изискания и ярко физиономичен превод на Валери Петров, след останалия без отзвук превод на Борис Мархолев и превода на известната англицистка Евгения Панчева, Кирил Кадийски демонстрира качествено нов подход при претворяването на оригинала.
Той пристъпва към Шекспировия сонетен опус, след като е превел почти всички големи майстори на сонета: от Франческо Петрарка през Пиер дьо Ронсар и Жоашен дю Беле до символистите и някои съвременни поети. Докато предходните преводи един след друг еволюират към все по-голяма точност, Кирил Кадийски тръгва от точността и се движи по посока на истинската поетичност. На базата на абсолютната вярност на оригинала той твори поезия, която да е адекватна на Шекспировото светоусещане, немислимо извън контекста на неговата епоха. Шекспир е поет пар екселанс, но представите, изградени за него през вековете, постепенно изместват акцента към известно разкрасяване и заглаждане на характеристиките на оригинала.

Под привидната грубост на шекспировата поезия се крие неподправена поетичност. Достойнство на този нов превод на Сонетите е, че той възстановява първичната красота на оригинала. За него проф. Людмил Димитров в послеслова към изданието казва: „Преводът на Сонетите на Шекспир е най-отговорният преводачески проект, най-високото художествено стъпало и безспорно постижение на Кадийски. Сам автор на оригинални експериментални сонети в личното си творчество, преводачът демонстрира виртуозна стихотворна техника и в подстъпа си към 154-делния корпус се ръководи от най-новите открития в шекспирознанието. Така, за разлика от известните досега подходи към Сонетите, тук Кадийски предприема не толкова превод-преизговаряне, колкото превод-пресътворяване на заложения в тях нееднозначен и многопластов смисъл, който достига до читателя с хармоничното звучене и органичността на българския език“.

Шекспир

Шекспир е гениален поет и драматург, всепризнат като най-значимия творец в англоезичната литература. Роден е през 1564 г. в Стратфорд на Ейвън, Англия. Точната дата на раждането му не е известна, но се предполага, че е 23 април.
Автор е на 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми. Все още се водят спорове относно периодизацията на творчеството му. Сред най-популярните трагедии на Шекспир са „Ромео и Жулиета“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Хамлет“ и „Отело“; комедийният му талант се разгръща в пиеси като „Както ви харесва“, „Сън в лятна нощ“, „Мяра за мяра“, „Дванайсета нощ“ и „Укротяване на опърничавата“; създател е на забележителни исторически драми и трагикомедии като „Ричард III“ и „Зимна приказка“.
Между 1593 и 1599 година Шекспир пише 154 сонета, публикувани за пръв път през 1609 година. Заради изкуството да улавя и пресъздава по неповторим начин и най-фините аспекти на човешките взаимоотношения, мнозина го смятат за ненадминат талант, а английският Ренесанс често се определя като „шекспиров период“.
Шекспир е уважаван поет и драматург още приживе, но славата му достига зенита си през XIX век. Романтиците приветстват всеобхватната му дарба, а викторианците се прекланят пред него с благоговение, което Джордж Бърнард Шоу нарича „бардопоклонство“.
През XX век произведенията на Шекспир обуславят появата на редица нови течения в театъра и изкуствознанието. Днес неговите прочути сонети и поеми са преведени на всички важни съвременни езици, а пиесите му непрестанно се изучават, анализират и поставят в цял свят. Можете да сравните преводите на сонет 144.

144

Two loves I have, of comfort and despair,
Which like two spirits do suggest me still.
The better angel is a man right fair,
The worser spirit a woman colored ill.
To win me soon to hell my female evil
Tempteth my better angel from my side,
And would corrupt my saint to be a devil,
Wooing his purity with her foul pride.
And whether that my angel be turned fiend
Suspect I may, yet not directly tell;
But being both from me, both to each friend,
I guess one angel in another’s hell.

Yet this shall I ne’er know, but live in doubt,
Till my bad angel fire my good one out.


Превод Кирил Кадийски:

Два духа – ангел с къдрици от свила
и зла горгона с лик позеленял –
за мен се бият... И от скръб и жал
в гърдите ми душата се е свила.
Горгоната – за да ме тикне в ада –
уверена, че ангелът ми слаб,
примамва го – разголена и млада –
да го замъкне в зейналия трап.
Успяла ли е в ада да го вкара,
и аз не съм напълно убеден,
но тъй като ги няма и край мен,
все мисля си, че вече са в тартара.

Съмнения гризат ме, но ще знам,
когато тя прогони го от там.

Превод Владимир Свинтила:

За радост и за скръб две страсти в мене,
два образа ме следват всеки миг.
Бял ангел — момък с къдри позлатени
и сатана — жена със мургав лик.
И с цел да ме низвергне вдън земята,
а него да превърне в сатана,
въвежда във съблазън добротата
със хубостта си смуглата жена.
Но той дали е вече в неин плен?
Допускам, но не знам до тоя час.
Дружат един със друг — странят от мен,
и: „в ада й е той“, боя се аз.

Но туй със положителност ще знам,
когато го низвергне тя от там.

Превод Валери Петров:

За моя дух два духа помежду си
се борят — аз ги виждам — всеки миг:
млад хубав ангел с къдри златноруси
и злобна дяволица с мургав лик.
Със цел по-бързо да ме вкара в ада,
останал без водач и адвокат,
коварно дяволицата напада
със зла съблазън ангела ми млад.
Следейки боя, аз боя се вече,
че тя успява с черния си план,
и щом от мен те скрият се далече,
представям си го в нейния казан.

Но тъй ли е, не знам. Ще го узная,
когато тя прогони го накрая.