Новото пришествие на „Антихрист“. От Емилиян Станев

„Ти си богът, когото търсиш. Не си ли разбрал, че няма закон вън от твоята воля да те предпази от злото в тебе освен закона, който ти сам ще си наложиш? В тебе е светецът и убиецът, горният и долният свят. Кого ще предпочетеш? Само в този избор ти си свободен! А който се натовари със сладострастното бреме на дълг и закон, не търси вече свобода. Тя се е освободила от себе си – никой не иска нещо, което не му е нужно!…“

Непреходният роман за вечното лутане на човека в търсене на смисъла на живота, една от най-силните творби в българската литература – „Антихрист“ от Емилиян Станев, излиза отново, подготвен от „Ентусиаст“. Създадено през 1970 г., произведението разкрива историческите познания на автора и в същото време осмисля по нов начин явленията и събитията на епохата. Богатата философска проблематика в романа поставя като основна тематa за смисъла на живота, преплитаща се с вечните въпроси за доброто и злото, за истината и лъжата.

С лекота и прозрение, Емилиян Станев задава философски въпроси, актуални и днес. Сюжетът е изграден изцяло върху противопоставянето на основните герои в романа – монаха Теофил, роден със светското име Еньо и приел ролята на Антихриста, и Патриарх Евтимий – духовния спасител на българския народ в един от най-болезнените периоди от нашата история. Съсредоточил вниманието си изцяло върху персонажите и техните душевни състояния, авторът описва болезненото лутане на човека между двете страни на своята собствена природа.

Търсейки смисъла на съществуването и на вярата, на пътя към съвършенството, монахът Теофил разказва своя живот по един болезнено искрен и много личен начин. Той се стреми да намери себе си, бори се с вътрешните си гласове и с терзанията на душата си чрез една силна и разтърсваща изповед пред символа на сляпата и измамна вяра – Патриарх Евтимий. Разклатен във вярата си, главният герой се обръща гневно срещу лицемерието на църквата, докато в следващия момент бива тласнат от нея „към ангелска чистота“. В търсене на истината Еньо напуска дома на родителите си и отива в манастир, за да намери пътя към Бога. Героят преживява изпитания и трудности, докосва се до тъмните еретични учения на Средновековието, превръща се в богохулник и дори в убиец.

Романът „Антихрист“ е безсмъртна творба за избора, за свободата, за силата и мъдростта, за вечното лутане на човека в търсене на смисъла на живота и за блуждаенето на душата в търсене на истината. Емилиян Станев безкомпромисно противопоставя изконните врагове Доброто и Злото. В „Антихрист“ Злото е не просто етическа категория, а събирателен образ на всичко грешно, недостойно и неморално у човека.. Това е история за разкъсващото лутане, за пътя на душата през най-силните й терзания, за битката между дявола и Бога. Едно дълго пътуване към себе си в търсене на себе си.

Охарактеризиран от критиците като един от най-въздействащите български романи, „Антихрист“ води читателя към истини, които надскачат времевите пространства и звучат актуално и до днес.