page contents Книжен Ъгъл: От седмицата: Ужас, нерви и театрали
Предоставено от Blogger.

От седмицата: Ужас, нерви и театрали

31.5.16

Петко Тодоров

Най-страшните разкази

„Възнамерявам да разкажа една наистина чудовищна и в същото време съвсем обикновена история, като при това нито се надявам, нито пък мога да настоявам някой да й повярва. Трябва да съм се побъркал напълно, за да разчитам на подобно нещо, още повече, че разумът и сетивата ми отказват да приемат случилото се” – Едгар Алан По почва „Черният котарак”, с него почва антологията „Разкази за призраци и ужаси от знаменити писатели” (изд. „Фама+”).

Двайсет и два разказа от Уилям Текери, Марк Твен, Дикенс, Съмърсет Моъм, Саки, О’Хенри, Джером К. Джером, задължителният Х. Ф. Лъвкрафт и същинската изненада: Владимир Набоков. И поне още толкова дядовци на Стивън Кинг, който вече не се церемони с въведения като на По, но онзи го е писал преди 2 века. Страхът, този вечен гъдел днес е обикновена стока. Прочитът на класиците си заслужава, дори затова.


Херман Кох гребе читателски нерви

„В романите – в измислените истории – от съвпаденията се бяга като от чума. На съвпаденията мястото им е в реалността. Реалността е техният ареал на обитаване. Само в реалността съвпаденията са навързани едно за друго” и в „Уважаеми господин М.” на Херман Кох (изд. „Колибри”).

М. е писател на възраст. Направил име още с първия си роман. По действителен случай. Гимназиален учител има връзка със своя ученичка, тя го разкарва и се залюбва със съученик. Даскалът не го преживява, преследва я, през зимната ваканция тя е с приятеля си в далечна вила и мъжът ги навестява с коварен план. След което изчезва. И сега писателят се настанява в апартамент, под който живее онзи съученик.

Кох размива крими нишката и я прави по-питателна. Разказва историята от гледните точки на различните участници и гребе от читателските нерви последователно и лакомо.

Младите театрали проговарят

„Нацията ни вече струва колкото едно кебапче. Сведоха обикновения човек до данъкоплатец, който е свикнал да седи сам вкъщи с телевизора си и да псува държавата” – Малин Кръстев в разговор с Йордан Георгиев. Той е най-възрастният от 27-те театрали - събеседници в специализираното предаване на радиожурналиста, който ги е събрал в „Младите театрали говорят в „Без маски” (изд. „Жанет 45”). Актьори, режисьори и драматурзи, с които разговаря всяка седмица от 2008 година насам.

Никола Вандов в предговора: „Интонацията му е ласкава, доброжелателна, с интерес да се отиде отвъд всекидневното, суетното, повърхностното, да се копае в дълбочина, докато се стигне до жива вода... Самоцелните провокации в тези срещи са изключени. Нито един въпрос не е свързан с постоянно звучащите в медийното пространство опростачаващи и лишени от деликатност теми”.