Поредната грешка ли е новият ни „голям брат”?

Петко Тодоров

Григор Николов извади неизвестни документи

„Германското правителство поиска съгласието на Българското правителство да изпрати войски в България, като заяви, че задачата на тия войски е временна и цели запазването на мира на Балканите... Като съобщава горното на правителството на СССР, Българското правителство се надява, че неговото поведение ще бъде добре разбрано и заявява отново, че то особено държи на приятелските отношения със СССР, които отношения е твърдо решено да поддържа и развива в името на общите интереси на двете страни” – в писмо до посолството на СССР в София, през пролетта на 1941 г.

След малко, на 1 март Българското правителство подписва Тристранния пакт – на страната на Германия. Дипломация. Припомня я Григор Николов в „Грешките на българските политици” (изд. „Сиела”).

Друго издателство почна поредица за световна военна история, писана от млади историци и сякаш ликвидираната нашенска научно-популярна книжнина нещо живва и то с тази наука.

Работата на Николов се вписва в нея. Основана е на архивни проучвания, някои от документите огласява за първи път, но без бележки под линия и т.н. – типично научно-популярно четиво. Хроника на съдбовните за Отечеството моменти.

Почва от мисията на Марко Балабанов и Драган Цанков след Априлското въстание. За 5 месеца обиколили великите европейски сили. Навсякъде  съчувствие и отказ от ангажиране с българската кауза. С изключение на последната визита – в Петербург. Четивото е посветено на ключови епизоди от най-новата ни история. Прочитът установява смислова тафталогия в заглавието. „Българска политика” се припокрива с „грешки”. Второто се подразбира, излишно е.

Преди 30-ина години Андрей Пантев обяви публично, че Съединението е единственото читаво политическо решение след Освобождението, спонтанният смях го принуди да допълни: До 9 септември. Мястото беше академично, сиреч пределно толерантно, Пантев не е случаен оратор... Николов свършва с „търсенето на новия голям брат” след 1989 г. След страниците до тук: никаква двусмисленост!