page contents Книжен ъгъл: Опасното на кубинската свобода
Предоставено от Blogger.

Опасното на кубинската свобода

12.6.16

Петко Тодоров

В романа на Кабрера Инфанте, издаден посмъртно

„Питам те дали имаш револвер. Искам да убиеш мама”, първото й желание. Той е млад кинокритик, женен, Хавана, 1957 г. „Можем ли да идем на хотел? – Можем. – Но ти си малолетна. – Сега не съм. Навърших шестнайсет. – Кога? – Сутринта, като се прибрах. Сега вече съм голяма.” – „Непостоянната нимфа” на Гилермо Кабрера Инфанте (изд. „Жанет 45”, превод Стоян Йорданов, живял в Куба).

Инфанте припомня лятото със Стела 40 години след това: „Не беше само едно щастливо лято, а лято на низост, ярост и огън”. Тя е лишена от чувство за греховност: „Няма памет, нито спомени, нито угризения... Героично момиченце с безкрайна невинност и краен еротизъм”. „Сладкодумие на тялото”, според разказвача.

Какво може да се изживее с непостоянната нимфа за едно лято? Всичко, което го има в други романи, но този е белязан с 2 важни литературности: Хавана и игрословицата.
Инфанте е накиснал до невъзможност романа в скрити и явни цитати от световната литература, в кинообрази от епохата и от музиката, в несекващи словесни игри и в жаргон. И в пълнокръвната негова Хавана.

Писан далече от нея, издаден посмъртно. Припомняме, той е по върховете на властта в следреволюционна Куба, нещо се разминал с Кастро, умира в Лондон. „Три тъжни тигъра” беше подобна игрословица, но тук тя е по-фокусирана и по-функционална.

„Това лято щеше да бъде перфектно, ако можех като Бранли да свиря на стройния триструнен строй, да се промъкна в пристройката, изникнала иззад приканващия балкон на една чаровна госпожица под лютите ритми на лютня, и понеже аз съм разказвачът, ще трябва да свиря първа цигулка”, забавлява се Инфанте.

Забавленията на Смирненски, Подвързачов, Валери Петров изникват на първа памет. Все мерена реч. В нашенската белетристика Виктор Пасков се забавляваше от кора до кора и неспособността да е четен така е форма на несвобода.

Инфанте: „Опасното на роба е, че може да се освободи. Опасното на кубинеца е, че е освободен роб”. Куба е остров на Свободата и нищо различно.