page contents Книжен Ъгъл: Анархизъм по американски и фатални жени в „Левиатан” на Пол Остър
Предоставено от Blogger.

Анархизъм по американски и фатални жени в „Левиатан” на Пол Остър

14.6.16

Петко Тодоров

„Преди шест дни мъж се запали край път в Северен Уисконсин”, почва Пол Остър в „Левиатан” (изд. „Колибри”). Това е през 1990 г., никой няма да узнае кой е той до края на романа, освен разказвача.

Разказвачът е писател, онзи също. Запознали се  случайно преди 15-ина години, тогава онзи имал издадена книга, разказвачът още не. Интимна, сърдечна, творческа и човешка дружба. До степен онзи буквално да благодари на нашия, когато преспива няколко седмици със съпругата му.

Нищо перверзно. Част от отношенията. Те са сложни заради характера на онзи. И заради жените. Жените са няколко. Повече около разказвача. Ролята им все се оказва на фатални, заради обстоятелства и заради характера им.

„Всичко може да се случи”, подчертава разказвачът. Изречението става за мото на романа. „Всичкото” в него е толкова, че не остава място за друго.
Че разказвачът хлътнал до невъзможност по състудентка и години по-късно я среща като съпруга на най-добрия си приятел е най-малкото. И най-простото от житейските съвпадения. Виртуозността на Остър е в лекотата на тяхната верижност. Случва се невероятното, но това е силна литература, не сапунена опера. В същия контекст е и фаталността на жените.

Писателят се самовзривява със саморъчна бомба. През 68-а отказал повиквателна за Виетнам и лежал в затвора. Такъв човек не преживява дълбокия Рейгън. Онова време напомня сегашното у нас. Просто е неудобно да се обадиш срещу властта, обяснява разказвачът. Симбиоза между конформизъм и апатия. Е, нашенските рецидиви са неповторими. Като примерно ангажирането на цял философски факултет с последното овластяване на персоната, прочула се с прочита на една единствена книга....

Свободният мислещ човек е опозиция, няма алтернатива, но съчетанието между двете първи думи в това изречение е изключение до куриозност навсякъде. Анархизмът в случая е изход за героя и прекият път към смъртта му.

Благодарност за преводачката Иглика Василева – за въздушната лекота на драматичната верига.