page contents Книжен Ъгъл: Земеделието: агроолигарси и натурално стопанство
Предоставено от Blogger.

Земеделието: агроолигарси и натурално стопанство

12.7.16

Петко Тодоров

 Петър-Емил Митев с картина на прехода

„Ирония на историята: „възкресението” на дребния собственик се оказа раждане на чокоя, ако можем с този старомоден термин да означим условно новия селски агроолигарх”, отбелязва Петър-Емил Митев в „Българите: социологически погледи” (изд. „Изток-Запад”).

„Връщането на земята в реални граници” се оказа „ретроградно социално инженерство”, според него. Сега 4% от фермерите стопанисват 85% от земеделската земя, а „най-големият поземлен собственик в Европа е български агроолигарх, който притежава и контролира над 1 млн. дк”.

При това от съществуващите земеделски стопанства под 5% произвеждат продукция за пазара, а останалите основно за лично потребление. Възкресено е земеделието отпреди Втората световна: натурално стопанство, вместо пазарно.

Само щрих от портрета на „българския преход”, който е в центъра на четивото. То се явява първи от планирани 4 тома на социолога, нещо като събрани съчинения.


Определението „агроолигарх” ще набира медийна скорост. Гальовно наречените „зърнари” са респектиращо богати и страховито влиятелни за сметка на безмерно изкривени обществени отношения...

Митев тръгва от Иван Хаджийски, обмисля нашенската социологическа наука и темите: Българската бедност, Българската религиозност, Българската толерантност, Българската диаспора и балканските реалности, Българският оптимизъм пред европейските и глобалните предизвикателства. Всичко това – върху емпирични данни.

Нашенските социолози бяха вкарани не без тяхна помощ във формулата „социологът е човек, който познава кой ще спечели изборите”. Няма лесно излизане от нея. У Митев се четат редове като: „Тези данни не се огласяват, за да не се получи „социологически принос” към задълбочаване на разделението”, или „Резултатите останаха коментирани главно в научни издания”...

Неолибералната доктрина изисква да се хвърлят в очите на населението рейтинги и подбрани данни. Което освобождава сериозните изследователи да си вършат работата. Ако надвият масрафа си.