page contents Книжен Ъгъл: Легендарният Габриел Алон този път е... „Английският шпионин“
Предоставено от Blogger.

Легендарният Габриел Алон този път е... „Английският шпионин“

22.7.16

В новия шеметен трилър за израелския агент-художник на Даниъл Силва

Бившата съпруга на британския престолонаследник е любимка на нацията не само заради харизмата и стила си, но и заради благотворителната си дейност. Шумният й развод й донася омразата на кралското семейство, но и я превръща в най-известната жена в света. Когато луксозната яхта, на която принцесата почива край Карибските острови, е взривена, милиони хора скърбят за трагичната й смърт.

В медиите се разискват десетки възможни причини за взрива и се градят теории защо липсва една от спасителните лодки. Но само директорът на МИ6 знае кой е избягал с лодката преди взрива. Еймън Куин е добре познат на британските тайни служби от времената на атентатите на ИРА. Майстор на взривовете, Куин сега поема поръчки на терористични организации.

За отстраняването му ще се погрижи най-добрият шпионин – легендарният Габриел Алон. Този път обаче той няма да действа сам: към операцията се включва и старият му познат Кристофър Келър, който отлично познава мишената. Бивш шпионин на МИ5 и настоящ наемен убиец, Келър някога бе нает да ликвидира Алон. Сега обаче ще бъде негов партньор. Следва откъс от романа.


Франсоа – избухливият собственик на „Льо Пиман“, родом от Марсилия, не прие добре новината. Започна с купища обиди, изречени скорострелно на южняшки жаргон. Последваха закани за разплата. После и празна бутилка от доста добро „Бордо“, която се разби на хиляди изумруденозелени парчета, когато бе запратена в стената на малката кухня. По-късно Франсоа щеше да отрича, че се е целил в напускащия го готвач. Но сервитьорката Изабел, която бе свидетелка на инцидента, щеше да оспори неговата версия за събитията. Франсоа, кълнеше се тя, хвърлил бутилката като кинжал право към главата на господин Ернандес. А господин Ернандес, спомняше си Изабел, я избягнал с почти неуловимо движение, бързо като мигване на окото. След това изгледал студено Франсоа, сякаш преценял как най-добре да му счупи врата. После спокойно свалил безупречно бялата си престилка и се метнал на своя скутер.
Колин прекара остатъка от тази нощ на верандата на вилата си, четейки на светлината на къмпинговата лампа. В началото на всеки час той отпускаше книгата си и слушаше новините по Би Би Си, докато вълните с плисък прииждаха и се отдръпваха от пясъчния бряг, а палмовите листа шумоляха от нощния вятър. На сутринта, след ободряващо плуване в морето, Колин взе душ, облече се и прибра вещите си в брезентовия си сак: дрехите, книгите, радиоапарата. Освен това прибра в сака и две неща, които бяха оставени за него на островчето Торту: 9-милиметров пистолет „Стечкин“ със завит на цевта заглушител и правоъгълен пакет, двадесет на петдесет сантиметра. Пакетът тежеше точно седем килограма. Колин го постави в средата на сака, така че да стои стабилно, докато го носи.
Той напусна плажа в Лориан в седем часа и трийсет минути и с брезентовия сак в скута, отпраши със скутера си за Густавия. „Аврора“ искреше в края на пристанището. Колин се качи на борда й в осем без десет и бе заведен до каютата си от неговия помощник-готвач – слаба английска девойка с невероятното име Амилия Лист. Той прибра вещите си в шкафа, в това число пистолета „Стечкин“ и седемкилограмовия пакет, и облече белите панталони и куртка на готвач, които бяха оставени на койката му. Амилия Лист го чакаше в коридора, когато излезе. Тя го придружи до камбуза и го заведе на обиколка в склада за сухи провизии, хладилното помещение и килера за вино. Точно там, в прохладния мрак, му мина първата сексуална мисъл за английската девойка в снежнобяла униформа. Колин не направи нищо, за да я прогони. Беше пазил целомъдрие толкова много месеци, че едва си спомняше какво е чувството да докоснеш косата на жена или да погалиш гола гръд.

Няколко минути преди десет часа по корабния интерком съобщиха всички членове на екипажа да се явят на задната палуба. Мъжът на име Колин Ернандес последва Амилия Лист навън и стоеше до нея, когато два черни рейндж роувъра спряха на кърмата на „Аврора“. От първия слязоха две кикотещи се, загорели от слънцето девойки и рус четиресетгодишен мъж с червендалесто лице, който държеше в едната си ръка дръжките на розова плажна чанта, а в другата – гърлото на отворена бутилка шампанско. От втория рейндж роувър изскочиха двама атлетични мъже, последвани след малко от жена, която изглеждаше така, сякаш страда от неизлечима меланхолия. Тя носеше прасковена на цвят рокля, която оставяше впечатлението за частична голота, широкопола шапка, хвърляща сянка върху слабите й рамене, и големи слънчеви очила, които скриваха голяма част от порцелановото й лице. Дори и така, човек веднага можеше да я познае. Профилът й я издаваше, профилът, на който толкова много се възхищаваха модните фотографи и папараците, дебнещи всяка нейна стъпка. Тази сутрин нямаше папараци. За пръв път тя им се беше изплъзнала.
Жената стъпи на борда на „Аврора“, сякаш прекрачваше края на отворен гроб, и закрачи бързо край строения екипаж, без да каже нито дума или да ги погледне, минавайки толкова близо до мъжа на име Колин Ернандес, че той едва потисна желанието си да я докосне, за да се увери, че е реална, а не холограма. Пет минути по-късно „Аврора“ отплава от пристанището и по обяд очарователният остров Сен Бартелеми приличаше на кафяво-зелена бучка на хоризонта. Изтегната без горнище на предната палуба, с напитка в ръка, печейки на слънце безупречната си кожа, бе най-известната жена в света. А една палуба по-долу, подготвящ за предястие тартар от риба тон с краставица и ананас, бе мъжът, който щеше да я убие.

Даниъл Силва е работил като журналист. През 1987 г. Юнайтид Прес Интърнешънъл го назначава кореспондент за Близкия изток и го изпраща в Кайро. Силва пътува непрекъснато в района и отразява ирано-иракската война, терористичните актове и политическите конфликти. По време на назначение в Персийския залив той среща съпругата си – Джейми Ганджъл, кореспондент за Ен Би Си. Женят се през 1988 г., Силва се връща във Вашингтон и започва работа за Си Ен Ен. В продължение на 5 години е член на новинарския екип. През 1993 г. се мести в токшоу, а през 1994 г. започва да пише първия си роман „Невероятният шпионин“, който изненадва критиката и влиза в бестселъровите класации. Силва и съпругата му имат близнаци и живеят в Джорджтаун, окръг Вашингтон.

Силва напуска Си Ен Ен през юни 1997 г., за да се отдаде изцяло на творчеството си. Автор е на книгите „Предателят“, „Портретът на един шпионин“, „Падналият ангел“, „Московска афера“, „Крадецът“, „Изповедникът“, „Аферата Рембранд“, „Английското момиче“, „Английският убиец“, „Агентът“ и др.