page contents Книжен ъгъл: Грьондал и опустошенията на времето
Предоставено от Blogger.

Грьондал и опустошенията на времето

26.7.16

Петко Тодоров

„Тишина през октомври” зашеметява

„Попитах я къде е намислила да замине. Не знаела още. Постоя твърде дълго пред огледалото, сякаш изчакваше реакция. Когато не казах нищо, тя излезе”. След 18 години брак, в „Тишина през октомври” на Йенс Кристиан Грьондал (изд. „Колибри”).

Съвършено неочаквано и необяснимо за него. И почва да премисля. Като че всяка реплика, всеки поглед и жест през годините. Търси причината до последната страница. Обстоятелствен е и за седмиците на премисляне – проследява случилото се по минути.

Романът на Грьондал зашеметява. Е, поне що-годе интензивно четящия. Такава литература я излезе 1-2 пъти в годината на български, я не излезе. Зашеметява с проникновеното вглеждане в себе си, първо, и сетне в другите. Героят е способен да цепи секундата на 2 и да занича в процепа до откат. Изкуствовед е, занаятът му е да премисля,

Грьондал и тук е точен. Нищо кой-знае колко особено като битие – интелектуалец и среден буржоа в Дания. Особеното е в силата на премислянето.


Не е само до литературата. Романът е от преди 20 години, кой днес ще занича така в себе си при наличието на телефон с такива възможности? Има къде по-забавни и неангажиращи неща на половин ръка разстояние. Губим способността да се вглеждаме в себе си, в другите. Губим способността да се вглеждаме в обществото.

Вижте какво ни сервират медиите: пределно персонифицирани факти. Деградация на абстрактното мислене. И неизбежното сещане за идеята за надеждния потребител.

Не е изненада, че романът идва от север, в литературен смисъл. Защото отваря място за разсъждения и около характера на обществата. Колкото до литература, нямаше да се получи без щедрия и нюансиран език, за което бива да благодарим и на преводачката Ева Кънева. Пряката реч щеше да развали магията.

То е връщане към свойството на думите да разказват, вместо да илюстрират и да съобщават. Героят на Грьондал: „Бягаме от опустошенията на времето, заднешком, докато не сведем съществуването си до история за всичко, което сме изгубили”.