Книжен ъгъл

Големият успех на Л. С. Хилтън идва с романа "Маестра", наречен от медиите новата книжна виагра и история за фаталната жена от ХХІ век – смъртоносна като мистър Рипли и съблазнителна като Лорън Бакол.Романът ще бъде преведен в над 40 държави, а правата за филма са закупени от Кълъмбия Пикчърс.

Л. С. Хилтън завършва Оксфорд, а след това учи история на изкуството в Париж и Флоренция. Пише статии за големи ежедневници и модни списания, работила е като преводач, арткритик и радиоводещ. Автор е на няколко исторически романа и биографии.

След развода си с третия си съпруг – италиански композитор, живее с дъщеря си – Отавия, в Лондон.

В "Маестра" (Хермес) Джудит Рашли е асистентка в престижна аукционна къща в Лондон. Образована и с изискани маниери, тя иска да е добро момиче с кариера в областта на търговията с произведения на изкуството. Но когато случайно разкрива машинация за милиони, е уволнена и плановете й рухват.

В отчаянието си Джуди заминава с богат любовник за Френската ривиера. Там тя попада в бляскавия свят на милионерите, но всичко се обърква и е принудена да бяга. Оставяйки зад гърба си трупове и финансови измами, Джуди се разделя завинаги с образа на доброто момиче. Тя вече е независима, властна, сексуално разкрепостена. Тя ще прекрачи всички граници, за да постигне каквото желае. Тя е Маестра.

- Разкажи ни за книгата накратко.

- Джудит Рашли е амбициозна асистентка в аукционна къща. Когато я уволняват, защото се опитва да разкрие измама, тя се обръща към стария си приятел – Гнева. От Лондон до Френската ривиера Джуди преследва мечтите и плановете си, като междувременно става безмилостна.

- Джуди наистина претърпява огромна трансформация. Какво те вдъхнови да създадеш образа й?

- Много ми се искаше да създам героиня, която е безцеремонна във всяко отношение. Струва ми се, че женските образи в литературата все още се подчиняват на определени правила и ми беше любопитно какво ще се случи, ако ги наруша.

- Какви проучвания направи, за да опишеш света, в който попада Джуди?

- Писах части от романа на френската Ривиера и дори имах късмета да отседна на няколко яхти! Също така пътувах до Женева, за да се срещна с банкер, а британски войник ми обясни някои подробности за оръжията и, разбира се, отделих доста време да снабдя Джуди с подобаващ гардероб!

- Защо избра света на изкуството да бъде основна сцена в романа?

- Искам да подчертая, че романът е изцяло художествена измислица, но преди години за кратко бях стажантка в аукционна къща и някои аспекти от работата са ми познати. Изкуството е важно за Джудит, особено Италианският ренесанс и художничката Артемизия Джентилески.

- Кога за пръв път разбра, че искаш да си писателка?

- На 11 години вече имах публикувани творби – кратки любовни истории за списание „Джаки“, за които ми платиха 50 лири. Знаех, че точно с това ще се занимавам, но често ми се иска да бях избрала по-надеждна професия.

- Кой или какво е оказало най-силно влияние върху творчеството ти?

- Лейди Антония Фрейзър е фантастичен, много вдъхновяващ ментор. Комбинацията от научни проучвания и остроумна проза в творчеството й са това, към което винаги съм се стремяла.

- Коя е най-голямата ти страст?

- Знам, че четенето е скучен отговор, но не мога да си представя живота си без книги. Освен това обичам пътешествията, готвенето и ездата.

- Каква е тайната ти за успешна писателска кариера?

- Не се считам за успяла писателка. Късметлийка съм, много голяма късметлийка, но не и успяла.

- Как преминава обичайният ти ден? Следваш ли определен график на писане?

- Трябва да съм много дисциплинирана, защото покрай дъщеря ми имам малко време за писане. Обикновено я водя на училище, ходя на фитнес, след което пиша, докато дойде време да я взема след часовете. Обичам тишината и не работя в библиотека или кафене, защото не мога да се съсредоточа, когато има хора около мен.

- Върху какво работиш в момента?

- Довършвам следващите две книги с Джудит и след това ще се заема с превода на „Нана“ от Емил Зола.

Тежки подгъви и остри токчета плющяха и потракваха по паркета. Крачехме по коридора към двойна врата в дъното, зад която се носеха приглушени разговори – мъжете вече ни очакваха. В стаята горяха свещи, между диваните имаше масички и ниски столове за хранене. Мъжете носеха луксозни пижами от плътен черен сатен, лъскавата материя контрастираше с колосаните им ризи. Тук-там на светлината от свещите проблясваха в златисто масивни копчета за ръкавели и елегантни часовници, а от гънките на копринени кърпички надничаха бродирани монограми. Всичко това би ми се сторило твърде пресилено и театрално, ако детайлите не бяха толкова перфектни, но аз се чувствах като хипнотизирана и усещах пулсът си бавен и дълбок. Някакъв мъж с пауново перо в маншета отведе Ивет; вдигнах поглед и видях друг мъж да се приближава към мен, със същата гардения като моята на ревера си.

— Значи така се случват нещата?

— Докато се храним, да. После можете да избирате. Bonsoir.

— Bonsoir.

Беше висок и слаб, но тялото му изглеждаше по-младо от лицето – сурово изражение, бръчици, прошарена коса, пригладена назад над високо чело, и големи, с леко увиснали клепачи като на византийски светец. Отведе ме до един от диваните, изчака да се настаня и ми подаде, хладно и изискано, бяло вино в гладка кристална чаша. Чиста формалност, но хореографията ми хареса. Жулиен очевидно ценеше удоволствието от очакването. Почти голите сервитьорки се появиха отново и започнаха да поднасят чинийки с миниатюрни хапки омар, тънки резени патешки гърди в песто от мед и джинджифил, петифури с малини и ягоди. Жестове на внимание към храната – нищо, което да ни засити.

— Червените плодове придават великолепен вкус на женската слива – отбеляза моят събеседник.

— Така е.

 Наоколо се носеха приглушени разговори, но хората предимно наблюдаваха и пиеха, погледите им следяха бързите движения на сервитьорките, които имаха тела на танцьорки, както забелязах – слаби, но със силно развита мускулатура, прасците им преливаха от тесните им ботуши. Допълнителна работа за момичета от кордебалета? Виждах смътно Ивет в другия край на залата, полегнала като змия на дивана; някой поднясяше към устните й смокиня с пълнеж от бадеми върху острите зъбци на сребърна вилица, а тъмната плът на бедрото й прозираше между гънките на червената коприна. Сервитьорките тържествено обикаляха из залата с щипци за гасене на свещи и приглушаваха осветлението сред мъгла с аромат на пчелен восък.Тогава усетих ръката на мъжа върху бедрото си, пръстите му се плъзгаха нагоре по кожата с кръгообразни движения, съвършено спокойно, без да бързат за никъде. Тялото ми реагира мигновено. Момичетата разнесоха по масите полирани подноси с презервативи, малки кристални шишенца с масло монои, и лубрикант в сребърни бонбониери. Някои от двойките се целуваха, доволни от партньорите си, други учтиво се надигаха от местата си и се отправяха към другия край на залата, за да открият набелязаната по-рано плячка. Робата на Ивет лежеше надиплена около разтворените й крака, между които мърдаше мъжка глава. Улових погледа й и тя се усмихна изискано, преди отново да отпусне глава назад между възглавничките в екстаз, като наркоман в хероинова еуфория.