Що е посткапитализъм

Петко Тодоров

Почвата за него е готова, идеята е западна

„В крайна сметка трудът да стане доброволен, основните стоки и публични услуги – безплатни, а мениджмънтът в икономиката да бъде главно въпрос на енергия и ресурси, не на капитал и труд” – за какво се сещате? За формулата на комунизма? Не съвсем. Това е щрих от посткапитализма на Пол Мейсън според „Посткапитализмът. Пътеводител за нашето бъдеще” (изд. „Изток-Запад”).

„Капитализмът е комплексна, адаптивна система, която е достигнала границите на своята способност да се адаптира” – два са аргументите на Мейсън: събитията около световната криза и разпадът на йерархичната икономика. На нейно място идват мрежовите отношения в информационната икономика. Уикипедия, „отворен код”, паралелни валути, банки за кредитиране с време, кооперативи, самоуправляващи се единици...

„Информацията е различна от всяка предишна технология. Нейната спонтанна тенденция е да разлага пазарите, да разрушава собствеността и да разгражда връзката между труда и заплащането. И това е дълбокият фон на кризата, в която живеем”.

Мрежовостта не е изобретение на Мейсън. Но той заключава: „Апетитът за радикална икономическа промяна е ясен. Следващият въпрос е: какво трябва да направим, за да стане тя?”. Изненада ли е повторението на знаменитата Ленинова реплика?

„Целта на тази книга е да се обясни защо заместването на капитализма вече не е утопична мечта и как в днешната система могат да се открият базисните форми на посткапиталистическата икономика, как те биха могли бързо да се разширят”, обяснява  английският журналист, телевизионен водещ; това му е 5-а книга. Всички разбират икономиката и футбола.

Къде е наивността на Мейсън? Технологичното мислене е по принцип оптимистично, социалното – песимистично. Но четивото си заслужава. Едно, че за разлика от нашенския му колега, който знае, че пипвайки микрофона е хванал истината, той чете. Много и внимателно. И второ, западняшкият социален критицизъм е срещу неолибералната доктрина, предстои ни да го осъзнаем.