page contents Книжен ъгъл: Един ден на Бойко Методиевич – Вожда, командващ Територията
Предоставено от Blogger.

Един ден на Бойко Методиевич – Вожда, командващ Територията

1.8.16

Тайнствен автор и двама знаменити карикатуристи създават книжния хит на август

Тази книжка описва в роман с картинки как минава един ден на Бойко Методиевич – Вожда, командващ Територията. Да не се бърка с романа „Един ден на Иван Денисович” на руския писател дисидент Солженицин. В него става дума за затворник, а в нашия случай – за Лидера на територианците. Историята е илюстрирана с карикатури от двама от най-добрите ни карикатуристи.

Разказът удивително напомня ежедневието на най-популярния български герой в момента, изпълняващ ролята на премиер, но всякакви съвпадения с действителни лица и събития са случайни.

В разказаната история за един ден от живота на Вожда на Територията има аналогии и връзки с историята на древен Рим. Нищо ново под слънцето. Затова и заглавията на отделните глави отправят към древния Рим и сложния живот на императорите.

Веселин Порязов (псевдоним) е специалист по история, тънък познавач на древен Рим и творчеството на Макиавели, но също така като истински психолог описва в дълбочина битието и нравите на Вожда на територианците.

Чавдар Николов е карикатурист, минал през няколко вестника, също и през Нова тв, откъдето беше изгонен скандално заради карикатури на премиера Борисов, а всичките му творби, дори интервю с него, бяха изтрити от 4 сайта на медийната група.

Христо Комарницки е карикатурист на в. „Сега”, който неведнъж е докарвал до гняв премиера Борисов с карикатурите си. Веднъж дори премиерът се скара на водещия в един сутрешен блок, че показват неговите карикатури. Редактор: Иван Бакалов, издава: E-press. Следва откъс от книгата.

В 7 ч. сутринта, както винаги, слънчевите лъчи проникнаха между дебелите завеси на мръсните прозорци. Прислугата бе малобройна и все не оставаше време за измиването на стъклата, пък и не беше важно. В стаята бе тихо. До Бойко Методиевич лежеше застаряваща красавица, бивша фризьорка, чиято хубост беше повехнала. Тя все още спеше като похъркваше със звуци, които човек може да оприличи на мъркащо коте. Той си помисли: колко е сладка, от толкова време съм с нея, роди ми дете, и така прилежно се прикрива, защото за нея и малкия знаят малцина много доверени хора. При толкова много медии и при толкова голяма свобода на словото, как никой не се бе добрал до тази „новина“?! Той също имаше някакви мижави заслуги при осигуряването на прикритието, но прекрасно съзнаваше, че Тя търпи всички несгоди от ситуацията.
Отиде в столовата и пусна телевизора. В това време се приближи момичето от НСО с чаша кафе на поднос. Кафето беше турско – шекерлия. Към него службата прибавяше и по няколко кифлички и кроасани, но те винаги оставаха недокоснати, защото Той не закусваше. И много други безсмислени неща се правеха понеже някой си така беше решил, та сега да се кахърим за кифличките, които ще отидат зян. Блестящото оправдание „така се прави“ служеше, за да обясни всички безумия, които службите-слугини извършваха. Този маниер беше наследен от близкото тоталитарно минало, но като цяло страната не се бе променила много, а и любовта към Тато не само не намаляваше, а се засилваше. Тенденцията беше парадоксална и не се наблюдаваше в останалите страни от „демократичния лагер“. Тях сега сме свикнали да наричаме „нормални“, тогава ние какви сме? Някои, по-смели, откриваха деградация, защото навремето ни управлявал Тато, а сега — неговият бодигард.

— Добро утро, г-н Методиевич! — поздрави го момичето.
— Добро да е… ама няма как да не е добро, щом очите ми виждат първо теб сутрин — започна със свалките Бойко.
Момичето не каза нищо и започна да шета, но Вожда я издебна и мощно я притегли към себе си, докато тя беше с гръб към него, светкавично за неговата възраст я целуна по лявата буза. Тя се измъкна ловко и решително от хватката като продължи да изпълнява задълженията си сякаш нищо не е било. Бойко се чудеше дали наистина се прави на недостъпна или се смущава от присъствието на гаджето му. Той самият не би направил повече крачки от достигането до първа и втора база поради тази причина, но ей така за кеф, понякога сутрин я прегръщаше, целуваше или опипваше гърдите й. При подобни действия беше определил размера на чашката на C от отсъстващия сутиен и се питаше дали нарочно го предизвиква или просто това е нейният стил. Тя никога не се обличаше предизвикателно, а и нямаше да е възпитано, Той не живееше сам, полата стигаше една педя под коленете, винаги беше с риза и сако. От целувката насам в съзнанието на Вожда се беше загнездил неповторимия й парфюм. Ароматът на жената имаше три нотки: най-силната миризма идваше от първото впечатление след нанасяне, нещо, което оставаше тайна за Методиевич, няколко минути по- късно, вече влязла в реакция с тялото, миризмата леко се променя, но най-трайна си остава базовата нотка — тази, която трае часове и се оформя от общата химия на тялото и парфюма. Съществена роля в този процес играе косата, при нея тя беше медноруса и стигаше малко под раменете. Усмивката й беше леко загадъчна, с една особена извивка на устните, която сякаш беше покана. Дали тази покана беше отправена към него или просто към всички?
Бойко Методиевич не знаеше това, не знаеше също, че Шанел No 5 е измислен, за да действа като композиция, от него не можеше да изпъкне нито един аромат, това му действие „анблок“ в реакция с естествените соматични нотки на някои жени създаваше една особена химия, опияняваща мъжете. Бойко хем се дразнеше, хем се радваше на момичето. Защото то ту Го канеше да я завладее, ту се правеше на непристъпно. То се водеше началник отдел в службата си, нещо обикновено за държавната администрация в тази страна. Секретарки, готвачки, „асистентки“ формално заемаха някакви странни длъжности като „главен експерт“, юрисконсулт и др., а изпълняваха съвсем прозаични функции. Този прийом позволяваше на бюрократите да определят високи заплати на безценните служителки, които се стоварваха върху гърба на нещастните данъкоплатци. Абе, можеше шефът на службата да назначи това цвете не точно в Резиденцията, а на друго място с достъп до Лидера, защото тук в присъствието на Малката щеше да му е значително по-трудно да…

От телевизора изгря Анна, която много му се харесваше и той винаги я гледаше сутрин. С нея има един Виктор, който е особено нахален и тъп, та му разваля от време на време утрините, но другият вариант е Арменеца, който пък е прекалено скучен, освен това винаги гледаше да се намаже по поръчка на когото трябва, докато Виктор правеше точно обратното – опитваше се да създаде впечатление на принципен журналист.11232009w

Лидерът обичаше да гледа телевизия и трябваше да се примири с особеностите на сутрешните блокове — толкова странни, непрекъснато се занимаваха с политика. Денят на територианците започваше с напрежение и проблеми, но той така и завършваше. Докато отпиваше от кафето, Бойко запали пура. Беше много ядосан и цяла нощ спа лошо. Гостът в студиото, много нагъл и безочлив человек, дори си позволи да го нарече „охранител“, докато плещеше някакви невероятни глупости. Бойко силно се разгневи и запокити по телевизора пепелника с пурата, унилото му общо състояние го доведе до минихистерия: разкрещя се мощно срещу говорещата глава, която поради естеството на технологията остана в неведение за силните емоции, предизвикани у Лидера.

Този месец НСО купуваше за 3-ти път телевизор, нищо ще купи още един. Много, ама много, го изнервяха някакви палячовци, които нивгаш не се бяха явявали на избори, а пък се надуваха сякаш за президенти ги бяха избирали. Гюрултията я разбуди и тя дойде при него с неизменната целувка и прегръдка.

— Добро утро, Мечо! — каза му Тя, увита около врата му.
— Добро утро, добро утро — отвърна Той, леко грубо, докато се откопчваше от нея, правейки се, че се е отправил към сервизно помещение. Това обръщение „мечо“ леко го дразнеше, защото напоследък корпусът беше нараснал значително. Сладникавите „зайче“ или „миличко“ обаче биха го дразнили повече, затова приемаше „мечо“ без много ръмжене.