„Власт и съпротива“ - Илия Троянов от двете страни на Историята

От автора на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Номиниран за най-добър немскоезичен роман на 2015 г.

Романът „Власт и съпротива“ (Сиела) е богат на истински истории, които Илия Троянов е събрал както от архивите на Държавна сигурност, така и от интервюта с очевидци, които са преживели ужасите в тюрмите на болшевишката диктатура, следенето на Държавна сигурност и неравната борба между свободния човешки дух и смазващата сила на властта.

В книгата със сигурност ще се разпознаят и някои от участниците в българския преход. Константин е боец на съпротивата. Още в училище той привлича вниманието на Държавна сигурност и тя не го изпуска от поглед. Методи е офицер, опортюнист, кариерист, типичен представител на държавния апарат. Между тях започва конфликт, който ще продължи над половин век.

Във „Власт и съпротива“ Илия Троянов разгръща  широка историческа панорама, която обхваща повече от половин век и показва с изключителна достоверност процесите, които протичат в България както по време на тоталитаризма, така и по време на безкрайния преход към небитието. „Власт и съпротива“ беше сред 20-те книги, номинирани за най-добър немскоезичен роман на 2015 г.

„Безмилостен роман, който се осмелява да говори директно и рязко за един режим през гласовете на две радикално различни фигури, от двете страни на Историята. В това двугласие Троянов умело вплита и хладния разказ на автентични архиви на ДС, и истински истории на минали през затворите хора, и дори гласа на самите години (например „1952-а разказва“). Ще бъде неточно да кажем, че става дума за близкото българско минало, защото това минало продължава да ни се случва пред очите, да изскача от всяка страница и ъгъл. Романът знае и показва как то приижда и се сблъсква с настоящето през основната дилема тук – власт или съпротива, все така болезнена днес.  Остро писане, гласове от карцера на българското премълчано“, пише Георги Господинов за романа. Следва откъс от книгата.

Димитров винаги звучи така, сякаш трябва да запретваме ръкави. Не казва „прочетохте ли“ или „видяхте ли“, не, при него е „проучихте ли“ или „анализирахте ли“. За разлика от нас, които нито проучваме, нито анализираме, Димитров по цели нощи размишлява над информациите и взема от самото начало хубав аванс.

- Не искам да ви подслаждам нещата, не изглеждат добре. Демократичните сили наистина са изгубили позиции...

- Нормално е, когато една партия управлява - провиква се някой в залата.

- Ние обаче не сме увеличили процентите си. А това не е нормално за партия в опозиция. Да си го кажем без заобикалки: гражданите и гражданките на страната не вярват, че можем да овладеем икономическата криза. Нашият имидж е трайно увреден, рейтингът ни е по-нисък от когато и да било. Към днешна дата можем да прогнозираме, че ще изгубим и следващите избори.

- Че какво толкова? - иронично подмята един, дето по-рано беше във Второ главно. Димитров смята хората там за идиоти. Контрашпионажът е като игра на бридж-белот със свалени карти. Това е прастар негов лаф, само между нас, естествено, но ония сигурно също са го подочули. Не може да си позволи да ги ядоса. Тъкмо момчетата от Първо и Второ главно управление днес са най-горе, няма начин да заобиколиш парите им. Всички в централата го знаят, партията ще се разпадне, ако направи опит да ги неутрализира. Макар че тъкмо това ми се иска понякога, като гледам какви ги вършат.

- Времето ни е твърде ценно - намесва се Цанков, - за да дискутираме очевидното. НАТО, Европейският съюз не под-лежат на коментар, нищо не може да им попречи, а и няма защо да си го поставяме за цел, но тези стъпки не бива да означават, че ще разпродадем на безценица онова, което вече сме отгле-дали. Баланс е нужен. Трябва да стоим здраво на двата си крака. У нас - да не позволяваме да ни измъкнат черджето изпод краката, в чужбина - да танцуваме на повече от една сватба. Ако изпуснем от ръцете си руля, целият кораб е застрашен от потъване.

- Понеже е точно така, днес искам да направя едно пред-ложение. Разчитам на подкрепата на всички вас. Идеята не е нова, обсъждали сме различните и варианти както в тесен кръг, така и с по-широко участие. Според мен е крайно време да активираме царя.

Царя? Трябваше да се очаква, царят е голямата страст на Димитров. В тези среди обаче има сериозни възражения. В това отношение далеч не съм сам.

- Предложението може да има тежки последици, трябва добре да го обсъдим.

- Нямам високо мнение за тоя лентяй. Цял живот не е свършил работа за пет пари.

- Е, как да не е, успешен предприемач е.

- Да, бе, същински Хенри Форд на кучешките и котешките храни.

- Малката фабрика му е подарена от шаха за рождения ден. Паразитите са навързани като свински черва.

- Моля по темата, другари.

- Това, което си представям, ако мога да доразвия идеята, е национално обединено движение зад сияйния му лик. Фигура от центъра, либерал, който обединява всички разпилени групички, всички недоволни. Малко съдържание, много личност. Трябва да изглежда така, сякаш е единственият, който е в състояние да възпре политическото раздробяване на страната ни. Трябва да е единственият, който може да ни отърве.

- На избори ли ще се яви?

- Защо не?

- Ами ако спечели?

- Тъкмо това искаме. Нека спечели. Тогава удря нашият час. Тук, в нашата страна, той няма корени, няма база, няма връзки, можем да го обградим с когото си искаме, можем да внедрим хората си в екипа му, както си поискаме, неизбежно ще трябва да се опира на лица с опит.

- Но можем ли да му имаме доверие?

- Любенов е негов съветник от известно време, кълне се, че му кълве от шепата.

- Не се и съмнявам, царят има мозък на врабче.

- Освен това, ако организираме и финансираме цялата му кампания, ще можем и да го контролираме. Тогава ще е наш.

- Триумфално завръщане, това трябва да е първата крачка. Завръщане като частно лице, като патриот. Разплакани бабички пред камерите. По моята телевизия ще ги въртя денонощно. Второто Възраждане на българския народ, на живо при нас и с коментар от хора, които носят отечеството в сърцето си.

Мълча, докато идеите и възраженията си разменят удари. Стар навик. Когато си опитен, правилно преценяваш силните си страни. Позволих си единствено да напомня как царят похлопа на нашата порта навремето, когато искаше да стане наш посланик в ООН. Обсъдихме го в тесен кръг с Живков и го отхвърлихме. Другите положително не са го запомнили, но тогава се роди идеята един ден евентуално да активираме царя. Да, Гоце Любенов е много печен, сигурно ще го намотае на малкия си пръст. Хората от Първо главно се подбираха много внимателно, там бяха най-верните, синовете на активни борци против фашизма и капитализма, партийни членове, каймакът на партията, истински елит, а шефът на Първо беше нещо спе-циално. Разбира се, че медиите щяха да работят в наша полза. Парите не са проблем, край масата има хора, които могат да ги извадят от джоба си. Иначе си имаме и „Мултигруп“, и други канали. И все пак изпитвам неприятно чувство. Въпрос на политическа хигиена. Нали говорим не за друг, а за сина на проклетия цар от последната война, ненавиждах го на младини, как само го ненавиждах! А сега синчето му ще ни служи. Ирония на историята, признавам. Макар куклата да играе по нашата свирка, това не я прави по-хубава. Винаги съм се радвал на начина, по който болшевиките са ликвидирали семейството на руския цар. В тия реакционерски времена това е немислимо, в Русия е неспокойно, макар някакви потомци на Романови да надигат глас. Толкова много масло е налято в огъня, че вече не може да се угаси. Не, Ленин е решил проблема веднъж завинаги. Ние обаче трябва да опъваме платна към къде-къде по- сложно бъдеще. Щом хитрият Димитров е стигнал до извода, че имаме нужда от царя, значи, наистина имаме.

Илия Троянов е роден на 23 август 1965 година в София. През 1971 година семейството му емигрира в Западна Германия, където получава политическо убежище. През 90-те години Троянов пише няколко документални книги за Африка, съставя антология на съвременната африканска литература и превежда африкански автори на немски. Първият му роман „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ („Die Welt ist groß und Rettung lauert überall“) е издаден през 1996 година, а през 2008 г. на екрана излиза едноименният филм на Стефан Командарев, който се превръща в една от най-успешните продукции на съвременното българско кино и представлява екранизация на романа. Илия Троянов е и автор на документалния филм за лагерите по комунистическо време в България: „Напред, но нека никога да не забравяме. Балада за български герои”.