page contents Книжен Ъгъл: „За теб“ на Божана Апостолова - стихове за любовта и смъртта
Предоставено от Blogger.

„За теб“ на Божана Апостолова - стихове за любовта и смъртта

6.9.16

Божана Апостолова: "България не успях да спася, поради незаинтересоваността на интелектуалците, които смятат, че чрез произведенията си казват това, което имат да кажат на своите читатели. И са прави. За жалост, не успях да спася и съпруга си, който се разболя тежко (а болестта му съвпадна с усилията ми да създам движение за спасение на България) и почина на 9 юли. След всичките ми усилия ми останаха белите листи и стихосбирката „За теб“, посветена на съпруга ми, Костадин Чонов, който ме учеше с личния си пример свободно да дишам, да пиша, да обичам.

Това, което искам да споделя, е, че написах книгата на един дъх - стиховете буквално ме затрупваха. Това са стихове за любовта и смъртта. Дано стигне до вас и поне вас да зарадвам!"

От книгата „За теб“ на Божана Апостолова - Издателство за поезия „Да“

Р А З П О З Н А В А Н Е

Ще стоя на ръба на душата ти,
за да съм с тебе.
Не е важно за мен
колко те има и колко те няма
в бита ни за двама.
Не е важно за мен
дали ти си човекът
в отсъствие на съвършенството.
Любовта ми е дошла за тебе.
И толкоз.

Р А З Г О В О Р

Стоя до възглавницата му
с лъжица в ръка.
– Отвори уста, казвам, моля те,
на болестта ти й трябва силна храна.
А той, излязъл от дълбокото:
– За какво ми е храна,
щом синът ми е до мене?

И З С Т Р А Д А Н О

Синът ми
седи с часове до леглото
на болния си,
безмълвен баща.
„Дишаме си заедно“ –
написа на другия ден.
И обобщи
с изстрадано прозрение:
„Бащите никога не си отиват,
отиват си синовете,
за да станат нечии бащи“.

ОПАШКАТА НА СВЕТЛИНАТА
(в отговор на Андрей Захариев)

Разбира се,
че животът си има началото и края.
Защо да мисли за това?
Все имаше нещо да върши
и почти никога не излизаше
от затвора на битието.
…Но веднъж…
(а това беше първият път)
стъпките му се загубиха
в ритъма на несъответствията.
И чак тогава
срасналите се с бита му сетива
успяха да видят
как се изнизва
опашката на светлината.
Имаше само миг да каже „Обичам те“.
Мракът вече захлупваше сърцето му.
Бог го чу.

ДО ТЕБ СЪМ

Последна глътка въздух –
ето нà: изстива твоят свят
и всичко свършва.
След теб остава купчинка боклук
земята милостиво да прегърне.
След теб остава
на Вселената гласът
да се сниши в сърцето за последно.
…За да съм с теб
поне до вечността,
поне до нашата любов,
единствен покрив.

Л Ю Б О В Т А

Има неговото име.
Изричаш го.
Присвива те под лъжичката.
Трепериш.
Вече си на пръсти.
И се хвърляш в обятията й.
Без да мислиш.

* * *
Въздухът ми тежи
повече от самотата.
Тръгвам.