page contents Книжен Ъгъл: Добре дошли в „Къщата на улица Манго”, при Сандра Сиснерос
Предоставено от Blogger.

Добре дошли в „Къщата на улица Манго”, при Сандра Сиснерос

14.10.16

Издателство „Лист” дебютира с класика на чикано литературата

„Бях жълт плевел, поникнал в пукнатините на града”, казва авторката на световния бестселър Сандра Сиснерос. На лявото й рамо в татуировка Девата от Гуаделупе e кръстосала краката си в поза лотос. Дясната й ръка разписва автографи и прибира награди.

61-годишната писателка Сандра Сиснерос е непозната в България. Отвъд Атлантика обаче я боготворят – мексиканка по кръв, тя е сбъднатата американска мечта. Носителка е на куп престижни награди за литература, а през последния месец получи две нови – Национален медал на САЩ за изкуство за приноса й в американския разказ (връчен й от президента Барак Обама) и приза на американския ПЕН център в раздел Creative Nonfiction Award за най-новата й книга A House of My Own.

По същото време у нас за първи път излиза най-големият й бестселър „Къщата на улица Манго” в превод на Стефан Русинов. По света книгата е публикувана  на 20 езика, а продажбите надминават 5 милиона. Романът е с особена граматика на английски език, която преводачът Стефан Русинов се е стремил да запази и предаде адекватно на български. Историите могат да бъдат четени поотделно и общо, както казва самата авторка – всяка от тях е като мънисто на огърлица.

Героиня в тях е Есперанса Кордеро, мексикано-американско момиче, което расте в мизерен квартал на Чикаго. Литературните критици смятат, че тези истории помагат на останалите да разберат как живеят хората в квартала. Есперанса, чието име означава Надежда, иска да се премести на по-хубаво място. Надява се на по-добър живот другаде.


С помощта на героинята си Сиснерос описва какво е състоянието на „нещо без име”, както се чувства Есперанса. Това е срамът, самобичуването, че не си достатъчно добър.
Когато се среща с читатели, често питат авторката дали в историите има биографичен елемент и тя обикновено отговаря „И да, и не”. В някои от тях има лични елементи, други са дочути от разговори между жените в семейството й, трети са от квартала, четвърти са напълно измислени, но звучат като истински преживелици. Описаното място обаче съществува.

В САЩ книгата на Сиснерос се появява през 1984-а и става литературна сензация. Печели American Book Award и за няколко години  авторката взима по две стъпала наведнъж в йерархията от „никому неизвестна” до „класика”. С днешна дата изучават „Къщата на улица Манго” в началните училища, гимназиите и университетите като ярък представител на жанра coming-of-age novel. Сиснерос е сред факторите и в т.нар. чикано литература, създавана в Съединените щати от автори с мексикански корени.

Да е различна и да не следва чужди пътища, а да налага собствен модел, е запазената марка на Сандра Сиснерос. Днес почитателите й с възхищение казват, че е единствена от вида си – феминистка, родена в строга патриархална общност, будистка с католическо възпитание.
Житейската й пътечка започва на 20 декември 1954 г. в един от кварталите на Чикаго. Пътят й в литературата – само десет години по-късно, когато малката Сандра прописва стихове. Завършва католическо училище за момичета и там съчинява поема за Виетнамската война. Преподавателите й я окуражават и Сиснерос става главен редактор на местното литературно списание.

Днес писателката се усмихва на тези първи опити и казва, че същинската й работа в литературата започва през 1974-а. Тогава тя за първи път напуска многобройната си мексиканска фамилия и се мести от Чикаго в Айова Сити, за да се запише на курс по творческо писане.

В щата Айова латината от Чикаго изпада в цивилизационен шок. Тук семействата живеят в къщи с просторни дворове, а тя с шестимата си братя и родителите си обитава апартамент в жилищна сграда. Спомените за детството й имат твърде малко общо с тези на колегите й и тя не крие, че в този период е аутсайдер. „Срамувах се, когато говоря пред класа, затова избрах да мълча”, разкрива Сиснерос в интервю.

Повратният момент идва, когато един от преподавателите дава за прочит книга на тема „Къщата на въображението”. В нея авторът сравнява местата за съхраняване в паметта с помещенията в една къща. Спомените са складирани на тавана, в мазето, по стълбите. Това озадачава Сиснерос, защото нейната концепция за къща се изчерпва до апартамент на един етаж. Семейството й никога не е имало друг тип жилище. Тя не се е ровила в скринове на тавана, стълбището е публично място, използвано от всички. А подземието...там обитават паяци и плъхове. Със сигурност на тези места никой не би искал да складира нищо. А във въпросната книга се казва, че къщата на въображението е познато и удобно място. На Сандра обаче й е напълно непознато и не може да обрисува къща като тази.

Всичките й състуденти говорят за мансарди, мазета, вътрешни стъпала –имат общи спомени и общо познание от детството и на този фон Сандра се чувства бездомна. „У нас нямаше тавани, мазета и пролуки. Нямах такава къща в спомените. Това ме накара да се запитам: „Какво зная?”, „Какво бих могла да зная?”. Състудентите ми бяха от най-добрите училища в страната. Расли бяха като нежни стайни цветя, а аз бях жълт плевел, поникнал в пукнатините на града”, казва тя.

В този момент Сандра осъзнава, че е различна и че тъкмо в това е силата й. „Реших да пиша за нещата, които моите съкурсници няма как да напишат и моето писане придоби глас”.
Започва да описва детските си спомени с езика, който чува всеки ден от името на мексиканско-американско момиче в САЩ. Смесва думи и изрази на английски и испански.

През 1978-а, когато се дипломира от Университета в Айова, Сиснерос вече е написала няколко кратки истории. Започва работа като възпитател в латино училище в Чикаго. Учениците й споделят живота си, тя слуша и записва историите им. После наслагва части от тях в собствените си текстове. Получава се колаж от истории, в които миналото на героите е променено, за да пасне на настоящето.

Днес Сандра Сиснерос е сред най-важните имена в съвременната американска литература. Интересна подробност е, че отказва текстовете й да бъдат включвани в антология, която използва думата Hispanic. Смята, че този етикет е „отблъскващо робско название”, защото се отнася до някогашните жители на Латинска Америка, колонизирани преди векове от испанските конкистадори. Затова предпочита употребата на термина Latino или Latina.


ПОДРОБНОСТИ ОТ ЖИТИЕТО

Цялото детство на Сандра Сиснерос минава в самота. Тя расте като единствено момиче в семейство на емигрирали в САЩ мексиканци, в което доминират мъжете –властен баща и шестима братя, които смятат, че мястото на жената е в кухнята, а основното й предназначение е да ражда и отглежда деца.

Родителят й Алфредо Сиснерос е достоен за отделен разказ – през 40-те години минава незаконно мексикано-американската граница, защото се бои от баща си. Дядото на Сандра настоява Алфредо да учи в университет, дава му пари за образованието, но наследникът му не е по ученето. Затова търси късмета си в САЩ. Живее малко във Филаделфия, после го арестуват като нелегален имигрант. Полицията обаче дава право на избор – или го връщат в Мексико, или го пращат в армията. Той не иска да се озове очи в очи с баща си и се записва в армията. Участва във Втората световна война и благодарение на това получава американско гражданство. След войната се установява в Калифорния, където има многобройна мексиканска общност. Алфредо така и не научава английски. Знае само няколко думи и говори само на испански.

Така в семейството се установява билингвизъм – децата общуват с него на испански, а с майка си – на английски. Винаги, когато говори за челядта си, Алфредо Сиснерос казва, че има седем момчета. Малката Сандра страда от това незачитане и веднъж се осмелява да извика: „Не, имаш шестима синове и една дъщеря!”.

За бъдещата писателка най-важната роля в живота й изиграва нейната майка – Елвира Кордеро, и в знак на благодарност Сандра дава на героинята си от „Къщата на улица Манго” моминската фамилия на майка си.

Доня Елвира е прозорлива жена и иска дъщеря й да бъде свободна от оковите на патриархалния бит. Спестява на Сандра домакинските задължения и вместо на чистене и готвене я учи на буквите. Когато е на 3 години, я завежда в библиотеката и й вади читателска карта. По онова време момичето още не може да чете, но досегът с книгите й дава криле. Майката осигурява на дъщерята така нужните уединение, тишина и време за четене. Когато Сандра има да пише, гони шумните й братя на двора.
Днес писателката признава, че била затворено момиче. Нямала приятелки, говорела си с дърветата.

В дома им в Чикаго има само две книги – Библията и „Алиса в Страната на чудесата”. Градската библиотека обаче дава на малката Сандра целия свят.Любимата й приказка е „Дивите лебеди” на Андерсен. В героинята тя припознава себе си – та нали точно като нея и Елиза има братя, които обича и трябва да освободи от магията. Освен това на испански фамилията й Сиснерос означава пазител на лебеди.