page contents Книжен Ъгъл: Геният като роман - за фотографа Дъртикол и редактора Пъркинс
Предоставено от Blogger.

Геният като роман - за фотографа Дъртикол и редактора Пъркинс

1.11.16

Петко Тодоров

„Все така работя със светлината”, Франтишек Дъртикол пред  съпругата си балерината, тя се е върнала в Прага от Украйна в началото на 30-те. Той е вече повече в будизма, отколкото зад апарата, макар да е стигнал световно признание със снимките си. Някъде там свършва „История на светлината” на Ян Немец (изд. „Колибри”, превод Анжелина Пенчева).

Биографичен роман с рядкото белетризиране във второ лице единствено число и специална техника на диалога. И проникновена работа с детайла със съответния език, сякаш се възпроизвежда работата на фотографа и художника. Дъртикол се връща през остатъка от живота си (1883-1961) към първото увлечение – рисуването. Разказът е обърнат към вътрешния му свят и едновременно е панорама на живота – забележително постижение за Немец.

„Ако отхвърляме хора като Фицджералд, аз ще изгубя интерес към книгоиздаването”, Максуел Пъркинс, 1919 г., издателство „Скрибнър” обсъжда първия роман на неизвестния Франсис Скот Фицджералд, самият Скрибнър е против, както и половината от редакторите.


Пъркинс се преборва. Както ще се бори по-късно за изпратения му от Фицджералд ръкопис на някой си Ърнест Хемингуей, после – за Томас Улф, Джеймс Джоунс и не само. В биографията „Геният” на А. Скот Бърг (също „Колибри”). Гениален редактор.

„Дали в графита на молива вече се съдържа всичко, което някой ден ще бъде нарисувано с него?”, пита малкият Дъртикол. Баща му обяснява: „В книгата на света редовете в страниците, които още не сме прочели, са празни”.