page contents Книжен Ъгъл: Играта на Даниел Келман
Предоставено от Blogger.

Играта на Даниел Келман

13.11.16

Петко Тодоров

Европейската литература държи високо било

Той е на 31, журналист непрокопсаник, пробва се като художествен критик, надушва „удар” в името на възстар полузабравен художник – ученик на Матис, приятел на Пикасо, нещо като малък класик на модернизма от втория план. Сляп, обитава селска къща с изграден от самотната му щерка статут на замък в Алпите.

Нашият ще пише биографията му и разказва патилата си в романа „Аз и Камински” на Даниел Келман (изд. „Колибри”, превод Любомир Илиев). Добира се до къщата, дъщерята брани баща си, биографът успява с измама и арогантност да я надхитри.

Той се е подготвил, срещал се е с хора, които го познават, обиколил е важни места от живота му, за да го изманипулира още с първите изречения. И успява. За да проумее накрая, че е жертва на манипулация - от страна на художника и не само.

Уловката е в думата „жертва”. Тя не съществува, не съществува нейният смисъл... Слепият художник скланя на пътуване до дома на някогашната му голяма любов. Големият коз на биографа: тя е жива, дъщерята и обкръжението са лъгали художника, че е покойница. Да му спестят вълнения.

Келман, дето се прочу с „Измерването на света”. Този е предишен роман и е не по-слабо прочуваем. Пак съвършени диалози. Участниците са не какви да е, със свръхпретенции до маниакалност. Майсторлъкът е да направиш приказката им хем достоверна, хем не като пред микрофон. И заедно с това - лице на сарказма, който се полага на прослойката от художници, изкуствоведи, журналисти и пр.

Игра без победители и без жертви. Всеки е главен герой само в собствения си свят, където е и единствен участник. Колкото и да се изживява като главен герой на нещо повече. Геройството в някакво що-годе широчко социално пространство е само ситуационна позиция. Животът в това отношение е безкомпромисен.

В „Аз и Камински” комай всеки манипулира всекиго и накрая играта се разпада от само-себе си. По изтъкнатата причина. Сякаш прекалено театрално, но и то е част от Камински. Който ще препотвърди със завършека: Това е играта.