page contents Книжен Ъгъл: Ще катурне ли еврото Европа?
Предоставено от Blogger.

Ще катурне ли еврото Европа?

12.12.16

Петко Тодоров

Нобелистът Стиглиц предлага да я спасим

„Еврото доведе до засилване на неравенството... Еврозоната накара хората – особено най-талантливите и високообразовани – и капиталът да потекат от бедните и закъсващи страни към богатите и преуспяващите. Богатите и преуспяващите можеха да инвестират в по-добри училища и инфраструктура. Техните банки можеха да дават повече заеми, улеснявайки основаването на нови фирми от предприемачите. И още по-лошо, структурите на ЕС забраняваха на изоставащите страни да предприемат определени политики, които биха могли да им позволят да настигнат по-напредналите”, Джоузеф Стиглиц в „Еврото. Как една обща валута застрашава бъдещето на Европа” (изд. „Изток-Запад”). Резултатите от въвеждане на общата валута са обратни на заявените очаквания.

„Макар тази книга да е насочена към критичния въпрос за еврото, нейният обхват е по-широк – да покаже как дори добронамерените опити за икономическа интеграция могат да дадат отказ, когато дневният ред се определя от спорни икономически доктрини, формирани по-скоро от идеологията и интересите, отколкото от фактите и икономическата наука.”

Защо да го премълчаваме, спорната икономическа доктрина и идеология е пазарният фундаментализъм, който обслужва интересите на прословутия 1 процент.
Не е изненада за читателите на нобелиста Стиглиц. По-важен е анализът му на европейското дередже. Където „Германия е смятана за „успех” само в сравнение с другите страни от еврозоната”. Пространен анализ в поносим професионален жаргон. И най-важното: Не идва от нашенския „Институт за пазарна икономика”.

Друго - програма за реформиране на структурата на еврозоната: банков съюз, обединяване на дълга, обща рамка на стабилност и т.н. Някои понятия не са медийно чужди на широката публика. Еврото не е цел, средство е, „а европейският проект е прекалено важен, за да бъде пожертван на кръста на еврото”. Да се чува глас, различен от неолибералната доктрина, е проблем на политкоректността, но единствено на медийно равнище.