page contents Книжен ъгъл: Защо премълчаваме Парижкия договор
Предоставено от Blogger.

Защо премълчаваме Парижкия договор

16.1.17

Петко Тодоров

От обикновена политкоректност

„Съединени щати – не, Австралия – не, Белорусия – не, Франция – не, Англия – въздържа се, Гърция – да, Индия – въздържа се, Нова Зеландия – въздържа се, Чехословакия – не, Южна Африка – да, Украйна – не, СССР – не, Югославия – не: 8 гласа против, 3 въздържани и 2 за”, припомнят Славчо Васев и Крум Христов гласуването на гръцкото предложение да им се даде една десета част от територията на България - в „България на Мирната конференция Париж 1946” (изд. „Синева”).

Това е 1 октомври, точка на кошмарна за България задкулисна дипломация. Главните участници: Англия и СССР. Англия подкрепа Гърция - разчита да укрепи там позициите си. СССР подкрепя България, защото е в неговата зона на влияние. САЩ балансират според интересите си. Другата болезнена интрига: репарациите. Първоначалното искане на Гърция: $1 милиард. Приемат се $125 млн. за Гърция и Югославия. Победителите съдят победените.

Решава се участта на хитлеровите сателити. Те не са много: Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия. Всяка за себе си, не ще и дума. И все пак, формулата за неизбежното ни присъединяване остава с коварния въпросителен знак отзад. На 9 септември 1944 г. България е във война със СССР, САЩ, Великобритания, Югославия, Гърция, Германия.

Книгата на Васев и Христов излиза през 1947 г. Те са българските журналисти, изпратени в Париж да отразяват Конференцията и подписването на мирния договор. Днешната й поява е и календарна – 70 години от събитията.

Но по-важното – повод за уводната студия на историците Евгения Калинова и Искра Баева. За Парижкия мирен договор още няма цялостно изследване. Той определя живота ни насам, даже днешния. Ньойският се тръби с повод и без повод, Парижкият е в политкоректно мълчание.

България е единствен хитлеров сателит, който излиза от войната с териториална придобивка: Южна Добруджа. Какво щеше да е, ако Чърчил беше предложил на Сталин различно за нас парцелиране на следвоенна Европа? В историята няма „ако” – за лошо и за добро.