„Марко“ - петият случай на специален отдел „Q“

„Емас“ представя новия криминален роман от датския феномен Юси Адлер-Улсен

Група държавни чиновници върти престъпна схема за източване на пари. Не, това не се случва у нас, макар сценарият да прилича на взет от нашенската действителност, а в новия роман на датския крал на трилъра Юси Адлер-Улсен. Средства, предвидени да подпомогнат държави от Третия свят, потъват в офшорни банкови сметки, а изпечените мошеници умело прикриват следите си с рекет, подкупи и документни измами. Редовното отклоняване на парични помощи, предвидени за Африка, среща пречка в лицето на в камерунски служител.

Координатор на текущ проект, той надушва нещо гнило по трасето, защото обещаните плащания се бавят или въобще не постъпват. Датските бюрократи бързо-бързо му затварят устата и си плюят в пазвите с облекчение, но жертвата успява да изпрати на пръв поглед нищо незначещ есемес до Вилям Старк, финансов надзорник на проекта в Дания. Впоследствие финансовата афера взема поредната си жертва. Окрилени от „решението“ на възникналия проблем и увлечени в планове за охолно бъдеще в някой данъчен рай, измамниците изобщо не допускат, че е възможно някой отново да сложи прът в колелата на безотказно работещата им машина за източване на пари...

Петнайсетгодишният Марко е издънка на джебчийски клан. По цял ден подлага ръка в центъра на Копенхаген и вечер връчва изпросеното на тартора. Макар и на съвсем крехка възраст, той негодува вътрешно срещу тормоза, ежедневно прилаган върху членовете на клана. При опит за бягство момчето се натъква на заровен мъртвец и разбира, че тарторът и неговите най-приближени хора изпълняват и мокри поръчки.  Марко решава да се самоотлъчи от престъпната общност и тръгва да се скита безпризорен из копенхагенските улици. Момчето не просто се отказва от потомствения си „поминък“, той иска да разобличи довчерашните си роднини. Марко успява да открие самоличността на убития мъж – Вилям Старк – и започва опити да алармира полицията.

Карл Мьорк се връща разочарован и изморен от командировка в Холандия. Още с влизането в Управлението го посреща новината, че се е завърнал неговият „любимец“ Ларс Бьорн. За капак Маркус Якобсен обявява, че ще се пенсионира. И сякаш това не стига, енергичната Росе място не може да си намери от желание за работа и здравата лази по нервите на Карл. Натъква се на случая с изчезването на Вилям Старк и – кой знае защо – решава, че специалният отдел „Q“ ще се заеме именно с него . А както е известно, с Росе на глава лесно не се излиза...

„Марко“ е петият случай в поредицата на датския носител на наградата „Стъклен ключ“ Юси Адлер-Улсен. А кой е той? Предприемчив бизнесмен, бивш собственик на магазин за комикси, редактор, строителен предприемач, майстор на вкусни палачинки. И най-вече – автор на страхотни трилъри, в които го има страшното, но го има и умното. Юси, който е най-продаваният датски автор от 2008-а година насам, често определя сам себе си като ленив, но всъщност е свършил толкова, за колкото на повечето от нас не биха им стигнали и два живота.

Със своите над 15 милиона продадени книги, преведени на повече от 40 езика, Юси Адлер-Улсен безспорно се е утвърдил като най-успешният датски криминален автор. Неговият комисар Карл Мьорк е неотзивчив, незаинтересован, немотивиран. Около него витае думата „не“ – или поне откакто попада в престрелка заедно с двамата си най-близки колеги. Единият умира на място, другият е парализиран от врата надолу. Само Карл е жив и здрав и вината на оцелелия го изяжда отвътре. Доскоро един от най-добрите следователи в копенхагенската полиция, Карл вече е в тежест за шефовете си и те го „повишават“ в завеждащ нов отдел, в кабинет в мазето, с надеждата да не го виждат често.

Ресорът на отдел „Q“ са старите, неразрешени случаи, с които никой не иска да се занимава. Отначало Карл е доволен, защото от него не се изисква нищо. Но му назначават помощници: сириецът Асад, едновременно твърде общителен и потаен, и сприхавата и мрачна Росе. Те не оставят Карл да бездейства и постоянно го подтикват да си размърда мозъка. Неочаквано за всички, включително за самите тях, тримата формират особняшки, но истински успешен екип.

Изисква се сериозен талант, за да пишеш за „студени“ случаи, пращайки читателите ту в миналото, ту в настоящето, и все пак да създадеш напрегнат сюжет в надпревара с времето. Но ето че поредният силен автор от Скандинавието ни доказва, че криминалният жанр крие изненади.