page contents Книжен Ъгъл: Къде се раждат гении
Предоставено от Blogger.

Къде се раждат гении

19.2.17

Петко Тодоров

Ерик Уайнър  търси отговора

„Математик, астроном, метеоролог, зоолог, ботаник, фармаколог, агроном, археолог, етнограф, картограф, енциклопедист, дипломат, хидравличен инженер, изобретател, ректор на университет и министър на финансите. И това били само официалните му длъжности! В свободното си време пишел поезия и композирал. Той бил първият човек, който успял да установи морския произход на някои скали и вкаменелости. Съставил първата в света топографска карта...” – Шен Куо, XI век.

Направил още няколко открития, вкл. компаса. Свършил в заточение. Бил китайският Леонардо да Винчи, но като че ли по-правилно е Леонардо да е италианският Шен Куо. Един от поводите на Ерик Уайнър да пристигне в Ханджоу, столицата на династията Сун през X – XIII век. С изчислявано днес тогавашно население между 1 и 2,5 милиона. Европейският гигант Венеция по онова време е 50 000.

„География на гения”, новият тематичен пътепис на Уайнър след преведените „География на блаженството” и „Човек търси Бог” (изд. „Фабер”, превод Нейко Генчев). Американският журналист изчел до втръсване изписаното за гениите, нарочил 7 места в света за техни исторически люпилни и ги обиколил за да разкрие как те се раждат: Атина, Ханджоу, Флоренция, Единбург, Калкута, Виена, Силициевата долина.

Разговаря с местни разбирачи, припомня авторитетни теоретици и мултиплицира ерудиция. Плюс впечатления от музеи, кафенета, кръчми, обстановка и пр. Още по-любопитен, остроумен, забавен, ироничен – учи се в движение.

Как се ражда геният? По-сигурни са незадължителните условия: подреденият живот, голямата нация, многото пари, конформизмът... Не е важна рецептата, важен е пътят към нея, е сякаш мотивът на Уайнър. И той прави човекознанието свръхчетивно по интелигентен начин. Пътеписът му е гимнастика на ума и това е достатъчно.

И когато накрая съобщава за амбициозните „десетки репродукции на Силициевата долина” къде ли не по света, техните задължителни провали се възприемат философски, като нещо повече от закономерно и очаквано.