page contents Книжен Ъгъл: Немският роман държи високо било
Предоставено от Blogger.

Немският роман държи високо било

5.3.17

Петко Тодоров

Доказват го Ралф Ротман и Луц Зайлер

„Такива сме немците. У дома всичко е камък върху камък, фронтът рухва, руснаците са пред прага ни, но военната поща продължава да пристига навреме” – герой на Ралф Ротман в „Разстрел напролет”. В началото на 1945 г., сякаш да припомни, че разпадът на обществото е литературно интересен, не разпадът на държавата.

Ротман и Луц Зайлер с „Крузо” разказват драматичните моменти в германската история – краят на Втората световна и краят на първата студена война (изд. „Атлантис – КЛ”, превод Любомир Илиев). Друго общо в двата романа: мъжката дружба.

Двама 17-годишни са хванати буквално на улицата и превърнати в пушечно месо от хитлеровата държава. Единият е ранен, решава втори път да не попада на първа линия и бяга. Заловен е, чака го единственото като дезертьор – разстрел. Който задължително се изпълнява от неговите бойни другари. Отказът от участие в екзекуцията или изстрел встрани изправя автоматично провинения на същото място.

Героят на Зайлер е на 22, студент литератор в ГДР, напуснат от приятелката си, търси утеха в балтийски остров, наема се там като мияч на съдове в ресторант. И попада на колега, също изкушен от стихотворство – Александър Крузович. Син на генерал от съветските части в страната, викат му Крузо.

Та този Крузо организира неформално общество от летовници, нещо като хипарска колония, но без идеологизми. С единствената идея – свободата: „Зародишът на истинската свобода покълва в несвобода”.

Големината на националната драма не зависи от големината на нацията. От значение е големината на литературата. Дълбоката литературна традиция сякаш респектира. За Ротман и Зайлер няма еднозначни решения. Злободневната тема в епилога на „Крузо” идва и като баланс на разнопосочните внушения от основните събития. Идеологическите пози са литературно смъртоносни.

„Мълчанието, дълбокото мълчание, особено когато става дума за мъртъвци, в крайна сметка представлява вакуум, който животът пълни от само себе си с истина”, първото изречение на Ротман.