page contents Книжен Ъгъл: Романът като пиршество
Предоставено от Blogger.

Романът като пиршество

12.3.17

Петко Тодоров

Той е „Светецът” на Сесар Айра

„За двайсет и четири часа Средиземно море заличи и последната следа от бурята. Вълнението се върна към състояние на спокойно полюшване, електрическата активност заспа свита в няколко атома.

Пяната се сплиташе и се разплиташе при преминаването на кила, морските дълбини бяха сгънали своите експлозиви и ги бяха прибрали за следващия път”, какво му е на описанието?

Описва късното средновековие. Престарял монах от каталонско градче иска да се прибере в родната Италия и да умре там. Обаче минава за светец, правил някакви чудеса, та градчето живнало покрай него заради тълпите чудесотърсачи. Местните големци наемат професионален убиец да му види сметката, че чудото да остане при тях. Обаче старецът пада в морето, прибира го гръцко корабче.

В романа „Светецът” на Сесар Айра (изд. „Агата-А”, превод Красимир Тасев). Погледнете пак горния цитат. Има поне 4 думички ненамясто – в епохата. Иначе, по отношение на точността, са безспорни. И така нататък: пленяват го турски пирати, продават го като роб на африканския бряг, купува го местен богаташ, който от страх да не умре в дома му, го праща на пътешествие. И нашият налита на миниатюрно кралство и завърта шеметна любов с младичката кралица. Умиращият монах! Всичко е прекалено точно откъм предметност, Айра не прави компромиси. Играта е с времето и пространството.


Ама каква игра! Някъде се провижда Борхес, но то е само заради съзнанието, че писателят е аржентинец. Борхес е мъдър, този е мъдър подигравчия. Подиграва се с времето и пространството и читателят едва след последния ред се сеща, че се подиграва със способността „четене”. Само че достатъчно тънко и комай в тази тънкост е сянката Борхесова. И че е присъствал, читателят, на пиршество, където не е успял да опита от всичко. Дано този роман отприщи превеждането му, Айра е много плодовит.

А всичко разказано се случва за едни 8 дни. Герой от романа, африкански мъдрец ще го каже: „Знае ли човек. Математиката често поднася изненади”.