page contents Книжен Ъгъл: Единствената чиста героиня на Джонатан Франзен
Предоставено от Blogger.

Единствената чиста героиня на Джонатан Франзен

26.3.17

Петко Тодоров

В романа „Чистота”

„Поне войната срещу природата върви добре” – единствената ваденка в гипсокартонената кабинка на героинята. Основното й задължение са телефонните разговори. Убеждава клиенти, че  компанията не им продава нищо, само добри намерения. Което няма как да е така.

Но романът „Чистота” на Джонатан Франзен не е за това (изд. „Колибри”, превод Владимир Молев). Ала ваденката, а колегите й са се обзавели с какви ли не други и снимки, е възможно най-точната нейна диагноза.

Пюрити, оттам заглавието, иначе се представя като Пип. Важен компонент от майсторлъка на Франзен – да изправя героя си с 2-3 почти незабележими щриха. Пип току-що е завършила колеж, виси й $130 000-ен студентски заем, заплатата й е мизерна, има само невротичната си майка, продавачка в супермаркет, и тайната любов по женен мъж.

„Ох, мамо, не можеш да си вземеш болничен. Още сме юни месец. Ами ако се разболееш от грип или пък хванеш нещо друго?... – Това е най-ужасното на телата. Че са видими, отвратително видими”, майката, дето „се осведомяваше за новините от „Санта Круз Сентинел”, който тя четеше заради дребната ежедневна радост да се възмущава от света”. Майката крие от дъщеря си кой е бащата. Крие още важни неща.

Романът е в 7 части, те обикновено са разказът на или за отделен герой. Пип почти спонтанно се  наема да работи за организация, която конкурира Джулиан Асанж. Седалището е в Боливия, ръководи се от харизматичен източногерманец, син на величие в ГДР. И Франзен вкарва всички актуални  интриги на виртуалността.

Пюрити успява за година и половина, толкова тече действието, да запази името си. Семейна драма е приблизителният жанр, иначе романът е за момичето. Около което всеки значим е натоварен с мръсно минало.

Американците си величаят Франзен, те са лесни по величаенето, но при него има защо. Разказът за живота в ГДР е като от първата студена война, или като от български писател-преходник, който жадува „демократична” самоличност. Най-вероятно това е представата на Франзен.