page contents Книжен Ъгъл: „Гневът и гордостта“ на Ориана Фалачи
Предоставено от Blogger.

„Гневът и гордостта“ на Ориана Фалачи

7.3.17

Размисли, чувства и страхове, свързани с исляма, сблъсъка на културите и бъдещето на европейската цивилизация

„Гневът и гордостта“ (Сиела) е провокирана от събитията на 11 септември 2001 г., когато изтъкнатата италианска журналистка Ориана Фалачи (1929 - 2006) нахвърля на хартия своите размисли за сблъсъка на цивилизациите, за радикалния ислям, за тероризма и необходимата решителна борба с него.

Изтощена от липсата на сън и дълбоко разстроена от случилото се в САЩ, първоначално Фалачи публикува част от написаното във вестник „Кориере дела сера“ под формата на статия, озаглавена „Гневът и гордостта”.

Впоследствие решава да издаде пълния текст в едноименната книга, която предизвиква бурни реакции, спорове и обвинения. С това издание Фалачи поставя началото на трилогия, завършила с най-популярната й книга „Силата на разума“.

Сред основните теми в „Гневът и гордостта” са крайностите на ислямския фундаментализъм, опасностите от прекалената толерантност и политическата коректност,  необходимостта от защитата на западните ценности, традиции и културно наследство.

В краткото публицистично издание италианката пише също за унищожаването на паметници на културата от страна на талибаните и други екстремистки групи и припомня взривяването на статуите на Буда в Афганистан. Фалачи разказва и за срещата си с Далай Лама, като споделя неговото послание за мир.

Въпреки това тя активно подкрепя военните действия в Ирак и Афганистан. Именно поради тези й крайни възгледи, мненията за Фалачи също са полюсни – мнозина я обвиняват в ксенофобия, докато много други одобряват позициите й и дори я определят като пророк, който предрича настъпващата епоха на несигурност и тероризъм, в която живеем и в момента.


Въпреки  противоречивите мнения книгите на Ориана Фалачи са световни бестселъри, а името ѝ е оставило своя отпечатък в историята на съвременната публицистика. В България италианката е известна със заглавията „Силата на разума” и „Корените на омразата”, които не слизаха от челните места в класациите за най-продавани книги месеци наред.„Гневът и гордостта“ е в превод от италиански език на Иво Йонков. Корицата е на художника Дамян Дамянов. Следва откъс в превод на Иво Йонков.

Разбира се, не говоря за лешоядите, които днес се наслаждават на гледката на развалините и се подсмиват: „добре, добре, така им се пада на американците“. Имам предвид онези, които нито са глупави, нито лоши, но все още робуват на предпазливост и съмнение. Говоря за хората, които грешат с добри намерения. На тях казвам: събудете се, хора, събудете се! Каквито сте боязливи заради опасенията ви да вървите срещу течението и за да не заприличате на расисти (отгоре на това думата е неточна, тук не иде реч за раса, а за религия), не разбирате или отказвате да разберете, че се провежда Кръстоносен поход наопаки? Каквито сте свикнали на двойна игра, заслепени от късогледството и кретенизма на политическата коректност, не разбирате ли, или отказвате да разберете, че е в ход религиозна война? Може би поискана и обявена от една фракция на онази религия (може би?), но все пак религиозна война. Война, наричана от тях Джихад, Свещена война. Може би тя не цели да завладее нашата територия (може би?), но несъмнено се прицелва в завладяването на душите ни: в изчезването на нашата свобода и нашата цивилизация, в унищожаването на нашия начин да живеем и умираме, в начина ни да се молим или да не се молим, в начина ни да ядем, да пием и да се обличаме, да се забавляваме и осведомяваме. Не разбирате или отказвате да разберете, че ако не се опълчим, ако не се защитаваме, ако не воюваме, Джихадът ще победи? И ще срине света, който добре или зле успяхме да изградим, да променим, да усъвършенстваме, да го направим малко по-интелигентен, тоест не толкова лицемерен или напълно лишен от лицемерие. Ще унищожи нашата култура, изкуството, науката, нравствеността, ценностите, развлеченията ни. Божичко! Нима не си давате сметка, че такива като Осама бин Ладен се считат упълномощени да убиват вас и децата ви, понеже пиете вино или бира, не носите дълга брада или чадор, или бурка, ходите на театър и кино, слушате музика и си пеете песнички, защото танцувате в дискотеките или вкъщи, гледате телевизия и носите минипола или къси панталонки, защото на море или в басейна сте голи или почти голи, защото се чукате когато, където и с когото ви се прииска? Дори и това ли не ви засяга, тъпаци? Аз съм атеистка, слава на бога. Непоправима атеистка. И нямам никакво намерение заради това да бъда наказана от варвари, които вместо да се трудят и да допринасят за възхода на човечеството, са вирнали задници и се молят пет пъти на ден.
От двайсет години го повтарям, от двайсет! Преди двайсет години написах по темата една уводна статия - не толкова гневна и страстна, с известна умереност. Бяха думи на човек, свикнал да живее сред всякакви раси и да приема всяко верую, на гражданка, привикнала да се опълчва на всякакви фашизми и всякаква нетърпимост, на лишена от табута привърженичка на лаицизма. Но в същото време слова на личност, негодуваща срещу онези, които не надушват вонята на предстоящата Свещена война и позволяват синовете на Аллах да си разиграват коня прекалено. Тогава разсъждавах приблизително така: „Има ли смисъл да уважаваме хора, които не ни уважават? Разумно ли е да браним тяхната култура, или предполагаема култура, докато те презират нашата? Аз искам да браня нашата и ви заявявам, че Данте Алигиери, Шекспир, Молиер, Гьоте и Уолт Уитман ми харесват повече от Омар Хаям“. Боже опази! Жива ме изядоха. Изложиха ме на публично порицание, разпънаха ме на кръст: „Расистка, расистка“! И точно луксозните цикади, така наречените прогресисти (по онова време се наричаха комунисти) забиха пироните. Впрочем, обидата „расистка-расистка“ отнесох, още когато Съветския съюз нахлу в Афганистан. Спомняш ли си брадатите с тюрбаните и фустите, които при всеки изстрел с минометите възхваляваха Господа с крясъка „Аллах акбар“, „Аллах акбар“? Аз ги помня и още как! А като чуех думата Господ ведно със стрелбата от миномета, тръпки ме побиваха. Сякаш се намирах в Средновековието, затова казвах: „Руснаците са такива, каквито са. Но трябва да сме наясно, че като водят тази война, те защитават и нас. И им благодаря“. Отново да пази Бог! „Расистка, расистка“! В заслепението си дори не искаха да ме чуят, докато говорех за жестокостите, извършвани от синовете на Аллах върху пленените съветски военни. Режеха им с трион ръцете и краката, помниш ли? Порок, на който вече се бяха отдавали в Ливан, с пленените християни и евреи. (Трябва ли да се учудваме, след като и през XIX век са го правели с дипломатите и посланиците. Преди всичко английските. На тях отрязвали и главата, та после да играят с нея на бузкаши. Нещо като поло. Затова пък ръцете и краката излагали като трофеи по площадите или пазарите). И какво им пука на луксозните цикади за горкия войник украинец, лежащ в някоя болница с отрязани ръце и крака? В цинизма си възхваляваха американците, които, оглупели от страх пред Съветския съюз, затрупваха с оръжия героичния афганистански народ. Обучаваха брадатите и заедно с тях (Да им прощава Господ, аз не) онзи с брадището на име Осама бин Ладен. „Вън руснаците от Афганиста-а-а-н! Руснаците трябва да напуснат Афганиста-а-а-н“! Е, руснаците си отидоха. Доволни ли сте? А от Афганистан брадатковците на брадището Осама бин Ладен пристигнаха в Ню Йорк, заедно с голобрадите сирийци, египтяни, иракчани, ливанци, палестинци, саудитци, тунизийци, алжирци: тоест с деветнайсетимата идентифицирани, съставляващи бандата камикадзета. Доволни ли сте?
Някои нито са доволни, нито недоволни. Не им пука и толкова. И без това Америка е далече, казват. Между Европа и Америка има цял океан, напомнят. Не, уважаеми мои: грешите. Това е само струйка вода. Защото Америка е Запада, драги мой, другото лице на Запада. А когато оцеляването на Запада и неговите съдбини са заложени на карта, ние сме Ню Йорк. Ние италианците, ние французите, ние англичаните, ние германците, ние швейцарците, ние австрийците, ние холандците, ние унгарците, ние словаците, ние поляците, ние скандинавците, ние белгийците, ние испанците, ние гърците, ние португалците и така нататък. Също и ние руснаците, които заради мюсюлманите от Чечня си навлякохме касапницата в Москва и продължаваме да понасяме нашия дял от кланетата. Ако рухне Америка, рухва Европа. Рухва Запада, рухваме всички ние.