page contents Книжен Ъгъл: Животът е капан в „Приятел на Кафка“ на Исак Башевис Сингер
Предоставено от Blogger.

Животът е капан в „Приятел на Кафка“ на Исак Башевис Сингер

4.4.17

Прекрасната стара еврейска поговорка гласи: “Ако Бог живееше на Земята, хората щяха да хвърлят камъни по къщата му.” В тази книга има едни много умно хвърлени камъни

„Приятел на Кафка“ (1970) е най-представителният сборник на Исак Башевис Сингер (1904–1991), автор на романи, разкази, детски книги, пиеси, мемоари и публицистика, класик на три литератури: еврейската, американската и тази на идиш.

Книгата съдържа 21 истории, ситуирани по различно време на различно място (САЩ, Полша, Израел, Аржентина), а страниците й са населени с пъстро множество от вълнуващи герои – писатели, чудаци, скитници, мечтатели, шарлатани, чудотворци, донжуани, ясновидци и дори едно опечалено ято гълъби. Българското издание включва увод от големия познавач на Сингер Илан Ставанс и Нобеловата реч на писателя.

Редом с едноименния разказ „Приятел на Кафка“, с право смятан за шедьовър, тук са включени други двайсет истории, които са сред най-значимото в късната продукция на нобелиста: те сноват от Източна Европа до Новия свят през различни периоди на двайсетото столетие в опит да изследват най-скришните кътчета на човешката душа.

Следвоенните истории на Сингер се развиват в един плаващ, междуконтинентален свят на еврейски бежанци и оцелели, в който лице, зърнато във Варшава преди десетилетия, може изведнъж да се появи в Ню Йорк, Маями Бийч или Тел Авив.

Животът на тези оцелели е пълен с абсурди, усложнения, любови, тревоги... Но не е за вярване доколко катастрофата, предопределила хода на Сингеровата епоха, не предопределя хода на историите му. Именно неговата неотклонна вярност към собствените му виждания и опит е едно от нещата, които го правят вечен.

Темите му са страстта, алчността, гордостта, маниите, несполуките, безразсъдството, безбрежния океан от изненади на подсъзнанието, клокочещият казан на аз-а, безмилостните настъпления на времето и мястото. Разказите на Сингер не предлагат прозрения и благонравни разрешения... Случва се какво ли не; животът е засада, капан; провидението няма как да бъде провидяно... 


Сингер беше калèн в трагедията хуморист; летописец на времената след Холокоста, който често пишеше така, сякаш Холокостът не се е случил – еврейски писател в схватка с еврейската култура, която обезсмъртяваше...

За автора

Исак Башевис Сингер (1904–1991) е един от жалоните на световната литература, най-прочутият и вероятно последният голям писател на идиш, преведен на над шейсет езика. Автор е на петдесетина художeствени и документални книги и хиляди публикации в пресата. Носител на Нобелова награда за литература (1978) – „за неговото прочувствено разказваческо изкуство, което се корени в полско-еврейската културна традиция, но възсъздава всеобщата човешка орис“.

За преводача

Иглика Василева (1947) завършва английска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски. Превежда проза от английски: Одисей на Джеймс Джойс и повечето романи и есеистични книги на Вирджиния Улф, голяма част от прозата на Уолт Уитман, както и творби на Хенри Джеймс, Владимир Набоков, Лорънс Дърел, Айрис Мърдок, Иън Макюън, Е.Л. Доктороу, Пол Остър и други. Иглика Василева е многократно отличавана за работата си.