Романът като паметник. „Орелиен” на Луи Арагон

Петко Тодоров

Той е богат с прекрасна съпруга, но предпочита любовница, обаче съпругата се заглежда по бойния му другар, споделя с него веднъж целувки и съпругът ревнува. Решението е в мижавата братовчедка, семейна, тя пристига за първи път в Париж и той тика един към друг нея и приятеля си: Орелиен в „Орелиен” на Луи Арагон (изд. „Колибри”, превод Пенка Пройкова).

Романът е за бойния другар, любовен роман. Годината е 1921-ва, Орелиен изкарал цялата война на фронта, с края й получава наследствена рента, на 30, бяга от идеята за задомяване: „И престана да се занимава с каквото и да било”.

Занимава се с Париж. Париж между двете войни, компании на младите приближени до хората на изкуството, в които всеки уважаващ се е длъжен да посещава ателиетата на Пикасо и Моне и изпълненията на Мистенгет. Където по всяко време на нощта можеш да влезеш в любимия си бар и да се усетиш уютно.

Историята тече два месеца и нещо, любовта между Орелиен и Беренис е бърза, безмерна и невъзможна. От диалозите може да се научи повече, отколкото в който и да било курс по творческо писане.

Романът минава за най-добрият на Арагон. „Той беше спал с цяла една епоха, а не с една жена”, „Тя се засмя с прекалено светски смях”, „Орелиен си помисли, че тя е облечена възхитително безвкусно”...

Читателски гъдел, но не заради него това е голяма литература. Голяма и точка. За да припомни, че затисналите ни днес трилъри, екшъни и прочее наричания на романа съобщават за друго, не за роман. И възвисяват „Орелиен”.

Изгубеното във войната поколение. То ще доживее следващата в неясно социалнопсихологическа или белетристична, но тъкмо затова убедителна логика. Арагон разтегля онези два и нещо месеца за да срещне Орелиен и Беренис в окупирана Франция, вече фатално. Довършва романа през 1944 г. и точно Арагон не е можел да не го направи...

Изречението на с. 71 „Съществува цяла гама отсенки на сивото” извиква сега сещане: не са ли нюансите на сивото 50? И докъде я докарахме, докъде я докарахме!