page contents Книжен Ъгъл: „Забравена София” - още Свинтила от чекмеджето
Предоставено от Blogger.

„Забравена София” - още Свинтила от чекмеджето

16.4.17

Петко Тодоров

„Кой е рисувал като съветските писатели вътрешните трансформации, откриването вътре в човека и от човека на неподозирани съдби? Това западноевропейската литература не е и сънувала. Както казват, съветската литература е литература на прогнозата. Горки каза: на третата действителност – бъдещата!”, Владимир Свинтила по повод откриването на съветска книжарница в София преди Втората световна война. В „Забравена София” (изд. „Захарий Стоянов”).

Свинтила! Който след 1990 г. беше върл антикомунист. Спомени за София до РЕВОЛЮЦИЯТА, разбирай 9 септември. Литература от чекмеджето. Няма ли дъно Свинтиловото чекмедже? Явно тази е писана преди прехода.

За кафенетата, за младите поети, за вестниците, за уличните музиканти, лумпенлитераторите, за улиците, за частните библиотеки... Невъобразимият Свинтила. Гмеж от ерудиция и жаргон, кафеджийски, само негов слог, парадоксален максимализъм. Невъзможно широк поглед – от уличния несретник до интригите на Борис III.

Уникален поглед върху софийския живот с уникалния размах на перото, който прави поносими юношеския му крясък в лицето на самия Никола Гешев: „Я си гледайте работата, че чергата ви гори под краката”, венцехваленето на младия поет Богомил Райнов и какво ли не. Защото това е Свинтила.

А днешната политическата некоректност на тези спомени? Зад тях е драмата „оцеляване” на българската интелигенция. Пагубната драма не просто за интелигенцията, а за България. Наше национално чудо е, че в нея е възможен и такъв автор. Свинтила, който прави значимост от невъзможното.
Така и с „цъфналата ръж”. Асен Сираков се нагърби пред Националното радио с нов превод на Бърнс, за да изправи недъзите на предходниците си. Ръжта не цъфти, единствено на български ръжта цъфтяла по вина на Свинтила, тръшка се бърнсовият новопреводач.

Горкият Сираков. Зала 1 на НДК ще стане на крака да пее негов бърнсов превод като свинтиловия „Кога и кой ще измени на старата любов...” като му цъфнат налъмите. Налъмите цъфтят ли на друг език?