Кратки текстове, остра публицистика

В книгата „Малки нощни коментари“ на Гриша Атанасов са събрани текстове, публикувани през последните години в независимия сайт e-vestnik.bg

Авторът е дългогодишен журналист, преводач и издател, хоноруван преподавател във ФЖМК, както и един от редакторите на сайта от основаването му през 2007 г.

След книгите на Иван Бакалов „В сянката на Борисов“ и на Веселин Порязов „Един ден на Бойко Методиевич“ издателство E-press поднася още един сборник с остра социална публицистика и сатира.

„Позволявам си да събера тук някои кратки коментари, публикувани под псевдоним или като редакционни в малкия, но храбър сайт e-vestnik.bg. Не за друго, а като още едно свидетелство за времето, в което живеем. И с благодарност към основателя на сайта, един от последните мохикани на истинската журналистика – Иван Бакалов. Той ме подтикна да се откъсна, поне в нощните часове, от кабинетните занимания с книги и преводи. И да се опитаме заедно със слово да променим нещо в света около нас. Дали успяваме? Ще кажете вие. Приятно четене“, пише авторът във въведението.  Следва откъс от книгата.

Путин и кучето (на) Бойко

Тези дни Владимир Владимирович Путин поиска съвет от народа – как да кръсти кучето, подарено от българския премиер Бойко Борисов. Дискусията се пренесе и в нашия интернет. Един блогър например предлага:

“Прочетох, че Владимир Владимирович е обявил конкурс за име на овчарката. Името трябва да отговаря на няколко изисквания. Най-напред, бих искал да е българско. Бих искал също така да е показателно за това, как двамата лидери разбират историческото развитие на българо-руските отношения, да отразява вижданията им за бъдещето, както и да дава посока за изграждането на лични отношения между тях. Има само едно име за тая овчарка. Тодор.”

Блогърът Симо е много близко до целта. Но не е прав. Има един наш съвременник, който пази заветите на Тодор Живков и не пропуска да изтъкне приноса му за България. Неговото име е много по-подходящо. И това е самият Бойко Борисов. Чудно е как всички обикалят наоколо и не смеят да признаят очевидното – кучето, подарено от Бойко Борисов на Путин, трябва да се казва – Бойко.

Чисто и просто. Някой ще каже, че не е удобно, все пак е държавен глава. Напротив, между двама мъжкари, които се чуват редовно по телефона и си говорят на “брат”, няма нищо неудобно. Това даже ще издигне на ново равнище отношенията и разбирателството между Русия и България. Представете си например как Бойко звъни на Путин и му казва:

- Здраствуй, брат! Как дела?

А Путин отговаря:

- Мирно, Бойко!

- Ама защо, Вова, нали подписах за “Южен поток”, и “Белене” ще пускам…

- Не, говоря на кучето, хич не слуша.

- А, добре – ще каже Бойко, – щото ние тука действаме.

- Не ми хапи ботуша, Бойко – ще продължи Путин.

- На кучето ли говориш, Вова? – ще попита Бойко.

- Не, на тебе говоря. Какви са тия американски радари, дето мислите да ги разполагате?

- Е, нали знаеш, все нещо трябва да ги баламосаме.

И Путин ще изхъмка доволно и ще каже:

- Добре, Бойко, добре. Добро момче. Дръж, лапай.

- На кучето ли говориш, Вова?

- И на двамата, Бойко, и на двамата.

19 ноември 2010