page contents Книжен Ъгъл: Откъс: „Розариум”от Георги Томов – съдби под похлупака на трагедията
Предоставено от Blogger.

Откъс: „Розариум”от Георги Томов – съдби под похлупака на трагедията

29.5.17

След„Не беше тук и си отиде“, „Докато дишам” и „Всичките дни” талантливият български писател се изправя пред публиката с философски роман за сблъсъка между идеали и действителност, обществени очаквания и морал

Георги Томов се превърна в явление в българската литература и ярко доказателство, че за да пишеш добре, трябва да си опитвал лично и меда и жилото на живота. Едновременно писател, който умее да разказва и разказвач, който умее да пише, с ярката си и реалистична проза той оставя у читателя усещането за правдивост, дългогодишно познанство и взаимно доверие. 

„Розариум” (Сиела) е новият роман на Томов, който поставя няколко човешки съдби под стъкления похлупак на личната трагедия, за да търси отговорите на извечните философски и общочовешки въпроси.

След жестока катастрофа младо момиче изпада в будна кома. Родителите ѝ са изправени пред дилемата на какво да се уповават – на Бог или на медицината? Освен за дъщеря си, те трябва да се борят и за запазване на собствената си същност.  Един мъж е поставен на кръстопът – трябва ли да пожертва себе си в името на семейството; има ли право да налага справедливост чрез лично отмъщение, прекрачвайки границата на човешкия морал?Възелът на съдбата се заплита и по всичко изглежда, че отговорите се крият в стремежа към съвършената любов – така, както е описана преди 6 века в The Rosarium Рhilosophorum - философската база на алхимията.Миниатюрите  от това съчинение  и цитатите на Юнг рамкират всяка от главите на романа, създавайки прецизен литературен витраж.

Колкото интимен, толкова и универсален роман, „Розариум” създава разтърсваща картина, която оголва човешката идентичност, сблъсква мисловни модели и разбирания, извежда личностния разпадкато следствие от изчерпаните парадигми на един сложен и несигурен свят.

„Розариум” е и преди всичко любовна история, която извисява болката и уязвимостта в любовта, но не като израз на слабост, а като личен избор в осъзнатото стремление за единение.


Георги Томов е преподавател в Техническия университет и автор на два сборника с разкази – „Не беше тук и си отиде” и „Всичките дни”, както и на „Докато дишам” – роман в съавторство с Дейна Бренченс. Следва откъс от  „Розариум” от Георги Томов


Фонтанът на Меркурий   (The Mercurial Fountain)

Фонтанът на Меркурий – алхимичният зародиш. Меркурий съответства на елемента живак, един от важните елементи на prima materia и символ на женското начало. Това е моментът, в който връзката Бог-дете се прехвърля към Майка-дете, което – само по себе си – показва божествената същност на майката и майчинството.
„Кризите в живота ни имат дълга подсъзнателна история.“  Карл Густав Юн
г

В светлината на фаровете пустата магистрала наподобяваше на река от разтопен живак. Спазвах ограничението на скоростта, стрелката бе залепнала на сто и трийсет. Мощният автомобил возеше толкова меко, че кръстчето от маслиново дърво дори не потрепваше. Бях го взел за Рая от Божи гроб, но съпругата ми забрани това нещо да се докосва до дъщеря ни. Окачих го на огледалото за задно виждане – напомняне за сляпата вяра на Ивета в Господ, по-късно заменена от абсолютното му отричане. Войнстващият атеизъм всъщност е точно толкова вреден колкото и религиозният фанатизъм. Не разбирам аргументите на „светлите умове“, противопоставящи науката на религията, след като Коперник е бил духовник, Нютон - силно вярващ, а Пастьор започвал всеки свой ден с молитва.
- Какво се умълча, Бранимире? – Ивета се размърда на дясната седалка. - Да не ми заспиш сега?
- Не, не, няма проблем…
- Говори ми.
- За какво?
- Просто говори. Хората споделят, за да изпуснат емоционалната пара - въздъхна. - Общуването с теб става все по-трудно. Имам чувството, че дори не се чуваме, все едно ни разделя плътна преграда – Ивета въздъхна. – Това не значи, че не трябва да опитваме, нали? Просто ми кажи за какво мислиш.
Тя беше тази, която се капсулира в себе си, защото прие като предателство посещението ми на Божи гроб. Да съм на някакви си седемдесет километра от светите места и да пропусна хаджилъка само защото Господ – според Ивета - бил фикция. И защото не бил справедлив. Хем фикция, хем несправедлив.
- Преграда. Стена, бараж, барикада, пречка, спънка, препятствие, предел, граница, ограничение, пречка, бариера.
- Бранимире, моля ти се! Знаеш колко се дразня. Всъщност… това също е част от преградата, не го правеше преди.
- Винаги съм го правил. Наум.
- Както и да е… Та – за какво си мислеше?
Движехме се в най-лявата лента и мерцедесът се озова в тясното пространство между мантинелата и колона от камиони. Заради ограниченията на темпомата изпреварването продължи цяла вечност. За миг си представих, че някое от ремаркетата пука гума и по гръбнака ми рукна студена пот. Ивета се беше свила на дясната седалка.
- За науката и религията – отговорих, след като се измъкнахме от капана.
- Религията – тя шумно изпусна задържания в дробовете си въздух - е опиум за народа. Обикновено клишетата са безспорни истина. Религията е най-достъпният и евтин наркотик.
- Макс Планк казва, че за религията Бог е фундаментът, а за науката – крайна цел. Защото тя се стреми да опознае естествения порядък. Добро определение: „Бог е естественият порядък на нещата“.
- Бог не беше ли любов? – иронично подметна жена ми.
- Това е голямата разлика между наука и религия. Науката е обективна и не борави с понятия като „любов“, „морал“, „добро“, „зло“.
- Забравяш за етиката. Тя също е наука, при това борави с точно тези понятия. Но няма наука за щастието.
- Философията. Философията като брънка между науката и Бога.
Както и предполагах, логическата връзка щастие-Бог не се хареса на Ивета и тя се смръщи.
След три дни в Гърция – единствената ни почивка за провлачилата се кошмарна година – се прибирахме по-рано от планираното. Имахме намерение да останем цяла седмица, но така и не успяхме да се отпуснем. На тръгване от София си бяхме обещали да забравим за проблемите - не се получи. Ивета се притесняваше за прикованата към леглото Рая, а аз – за ситуацията в холдинга. След две десетилетия безукорно партньорство със Стария отношенията ни в момента буксуваха.
- Уморена ли си? Да спрем за кафе? – трябваше ни какъвто и да е разговор поне докато подминем Симитли. От деня, в който животът ни бе разделен на „преди“ и „след“, не слушах музика в колата и не смеех да пусна радио.
- Не, карай. И да знаеш, че повтори „пречка“.

Демаркационната линия, разделила живота ни на „преди“ и „след“, бе положена от бодрия глас на водещия в някакво сутрешно радиопредаване.
 „Радио Дарик – Благоевград. Прекъсваме горещия реге хит на Оми с новината за тежка катастрофа на пътя Предел-Симитли. Лек автомобил „Киа” е излетял в дерето, съобщи БГНЕС. Инцидентът е станал около 10:20 часа, на два километра преди отбивката за Долно Осеново, в посока Симитли. Има пострадали. Към мястото пътуват специализиран автомобил и линейка. От Агенция „Пътна инфраструктура” съобщават, че движението в прохода е блокирано. На мястото вече е пристигнал екип на полицията.“
Тъкмо бяхме стигнали Симитли и карахме по моста над главния път. Музиката продължи и аз осъзнах, че радиото е работило през цялото време. Ивета, която до момента седеше неподвижна, със свити под тялото крака и прибрани ръце, сякаш се опитваше да заеме възможно най-малко място в пространството, затрепери неконтролируемо. Все едно бе чакала официално съобщение за катастрофата, за да повярва. Двайсетина минути по-късно, при вида на обърнатата кола със смачкан таван и разбита предница, тя отново изпадна в предишното си вцепенение. Собственикът на платформата за пътна помощ обясняваше с някаква перверзна гордост: „Аз дойдох пръв - преди линейките, полицията и пожарната“. Човекът любезно ме попита къде да закара киата след огледа, все едно това имаше някакво значение. Дадох му номера на мобилния си и звъннах на Биляна. Обяснявах, че синът й е откаран в Разлог, когато мъж в униформа се намеси: „В Благоевград търсете и него, положението му е сложно“. Повторих за града и пропуснах информацията за състоянието на Филип. Видях се с майка му пред шоковата зала на благоевградската болница – уплашена, все още неосъзнала размера на трагедията. Оставих я да чака пред операционната, а аз се върнах в колата при Ивета. Нямах представа как да й предам думите на жената от регистратурата, че дъщеря ни е откарана в София „за нейно добро“. „Рая е пренасочена към „Пирогов“ – казах с равен, лишен от емоция глас, все едно й съобщавах, че се налага да заобиколим разкопана улица.
В чакалнята пред операционната на Клиниката по неврохирургия на „Пирогов“ едра изрусена сестра ни обясни, че „пациентката е с тежка черепно-мозъчна травма и в момента докторите се борят за живота й“. Изглеждаше компетентна и информирана, но явно не желаеше да каже повече и припряно се скри в помещението на персонала. Дребен млад мъж с брадичка тип катинарче и зелени хирургически дрехи изскочи от залата и затича нанякъде. Когато се връщаше, се изпречих на пътя му: „Какви са шансовете на дъщеря ми?“. „Божа работа. Правим всичко възможно“ – промърмори и се шмугна покрай мен, без да ме погледне в очите. Ивета тръгна да се свлича по стената. Сложих я да седне и извиках сестрата. Вратата на стаята остана отворена, чуваше се работещ телевизор. По Би Ти Ви вървяха новините в пет - познах гласа на водещата:
„Двама души – млади мъж и жена – пострадаха в тежка катастрофа, затворила пътя Симитли-Банско около десет и двайсет тази сутрин. Според очевидци черен джип „Ауди” е ударил отзад лек автомобил „Киа” със софийска регистрация, който се е преобърнал в дерето. Водачът на киата е получил тежки травми и е откаран в болницата в Разлог, неговата спътница е транспортирана до болницата в Благоевград с мозъчна травма, съобщиха от окръжната дирекция на МВР – Благоевград. Водачът на джипа, причинил катастрофата, е избягал от местопроизшествието, но по-късно е задържан в района на град Симитли.“
 „Тря-тря-бва да ка-ка-жем на Биби! – заекна Ивета. - Филип не е виновен…“
До момента не ми бе дошло наум да обвинявам когото и да било, камо ли сина на най-добрите ни приятели.
Късно вечерта ми звънна Стоил, бащата на Филип, и след взаимни насърчения, че трябва да се държим и да внимаваме за жените, изплю камъчето:
„Видя ли БЛИЦ?“
„Не… какво има?“
„Пише за катастрофата. Пращам ти линк. Погледни, но само ти. И не чети коментарите.“
„Първи снимки от зверската катастрофа на Предела! Нашите репортери успяха да заснемат потресаващи кадри от зверската катастрофа на пътя Симитли-Предел, за която писахме първи още вчера, когато габровски джип "Ауди Q7”, управляван с бясна скорост от двайсет и пет годишния Кристалин Котраков, застига и блъска отзад лек автомобил „Киа”, софийска регистрация. Почти два часа е отнело на екипите на пожарната, полицията и Пътна помощ да извадят заклещения във возилото деветнайсетгодишен шофьор, син на бившия втори човек в Държавната агенция „Национална сигурност“ Стоил Стоев и адвокатката Биляна Радева. Същият е приет в ортопедията на МБАЛ - Благоевград с множество травми на двигателно- опорния механизъм, където са му направени няколко спешни операции. Спътницата му, седемнайсетгодишната Рая Бонева, дъщеря на съдружничката на Радева - Ивета Бонева, и Изпълнителния директор на холдинга „Уни-финанс“ Бранимир Бонев, е транспортирана до УМБАЛСМ "Пирогов" с тежка мозъчна травма и съмнения за счупена база на черепа. Има опасност за живота й. Виновникът за зверската катастрофа е син на скандалноизвестния ромски барон Асен Котраков и – според запознати – е с отнета шофьорска книжка заради употреба на алкохол. Същият е избягал от местопроизшествието, след което е задържан от служителите на РУ-Симитли. Образувано е досъдебно производство, уведомена е районната прокуратура. Пробата за алкохол на Кристалин е отрицателна, но наши източници, близки до криминалните среди, твърдят, че той се занимава с дрога и е зависим. Правен ли му е тест за наркотици? Случайна ли е тази катастрофа? Има ли наистина връзка между юридическата фирма „Радева, Бонева и съдружници“, холдинга „Уни-финанс“ и ромския клан Котракови – предстои да разберем. Запознати твърдят, че в последните години близки до адвокатките лица са действали като политически брокери, осигуряващи ромски гласове на президентските и парламентарните избори.“
Фотоси от смачканата киа, общ план на суматохата при пристигането на линейките, пожарникар с огромна ножица за ламарина, близък план на предполагаемия виновник – младо момче с име Кристалин, в дискотека, както и портретна снимка на баща му. Първият коментар, подписан с псевдоним „Анонимен“: „богатите също плачат“ – усмихнато личице.

Подминахме Кресна. Следваше Симитли.