page contents Книжен Ъгъл: Как душата загнива разказва Лейла Слимани в „Нежна песен”
Предоставено от Blogger.

Как душата загнива разказва Лейла Слимани в „Нежна песен”

11.7.17

Петко Тодоров

„Погледът й говори, че е жена, която може всичко да чуе и всичко да прости. Лицето й е като спокойно море, чиито дълбини никой не подозира” – първото впечатление от бавачката. ..

„Луиз ли? Имате късмет, че сте попаднали на нея. Тя бе като втора майка на синовете ми. Сърцето ме заболя, когато трябваше да се разделим. Да Ви кажа правичката, на времето си помислих да имам и трето дете, за да мога да я задържа” - предишната й работодателка.

И младото семейство ще се убеди в следващите месеци: идеалната бавачка за техните момиче и момче. Двамата са страстно отдадени на кариерите си. Луиз се оказва ключът към щастието им в романа „Нежна песен” на Лейла Слимани (изд. „Леге Артис”, превод Райна Стефанова).

Луиз ще умъртви децата им в собствения им дом. Слимани го съобщава на първа страница, значи ще разберем как се е стигнало дотам. Разбираме. Следователката няма да разбере за цели два месеца.

Тя работи по метода на Слимани: „Зарови ръце в загниващата душа на Луиз”. Писателят може повече. За него фактите са отправна, а не крайна точка. Самотата не е аргумент в никой Наказателен кодекс.

Луиз не е имигрант. Обикновен участник е в буржоазните отношения. Душата й е предопределена за загниване. Може да загние или не, социалното дъно я надвива и се получава.

Убийството на децата е закономерно, няма друг изход. Слимани успява да ангажира мазохистичното у читателя и той лакомо следва загниването.

Награда „Гонкур” за 2016 г. Слимани е родена и расла в Рабат, Мароко, на 17 идва във Франция. Научава от вестник за процеса срещу доминиканска бавачка, убила в САЩ децата, за които се грижела. Пренася случая в Париж.

Баща й е банкер, съпругът също, далече е от дъното на героинята си. Тя не е осъдена на душевно загниване...

Тя е бъдещото българско разбиране на буржоазните отношения. Неолибералната доктрина ни вкара в примитивната менталност – табуираме говоренето за класите и те изчезват. Узряването е неизбежно, ще дойде и при нас. Кога и колко ще ни струва – да го каже някой по-умен.