Доживяхме История на сърбите

Петко Тодоров

В завидното изпълнение на Сима Чиркович

„Най-мощният съсед на сръбската държава по суша е България”, четем в „Сърбите сред европейските народи” на Сима М. Чиркович (изд. „Агата-А”, превод Стефан Стоянов). Нищо и никакво прилагателно, но на български стои удовлетворително. Че се отнася до времето на никаквия български цар Борил през XIII век е без значение.

Академична „История на България” излиза за първи път в Сърбия през 2008-а, тази получаваме почти десетилетка по-късно, бива.  История не по формулата „царе-папи-патриарси”. Чиркович  концептуализира според заглавието.

Удовлетворително е да прочетем, че Сръбско българската война (1885) „никой не одобрява” при тях, освен кралят им. И той се озовава след нея почти в положението на нашия Фердинанд след Първата световна. По-късно абдикира в полза на сина си. Войните между нас през Средновековието са цяла отделна история.

Чиркович отчита значението на Кирил и Методий за цивилизоването на сърбите: „Синове на висшия византийски чиновник Лъв. Те знаят езика на славяните и сериозно се подготвят за задачата, създавайки специална писменост, приспособена към особеностите на славянския език”.

Задачата е поставена от византийския император по молба на великоморавския княз да му прати християнски мисионери. Сръбското християнизиране става и чрез превеждане на книги от български.

На моменти все едно, че четем нашата история. Балканска участ. На българския читател му става милно даже да научи, че в днешно време сърбите си приписват историческа значимост, която слиза чак до Вавилонската кула.

Но Чиркович е тежка кавалерия. Редовете, посветени на Македония дават надежда, че можем да седнем заедно пред историята и на чашка ракия, и без чашка. „Представата за „другия” в днешна среда се създава в най-малка степен от професионалната историография независимо дали е родна, или чужда”, напомня Сърджан Пириватрич в специалния предговор...

Книгата е писана за поредицата „Народите на Европа” на голямо оксфордско издателство. Нас там ни няма, което е тема за друг размисъл.