page contents Книжен Ъгъл: Порнографията на частния автомобил
Предоставено от Blogger.

Порнографията на частния автомобил

19.9.17

Петко Тодоров

Джеймс Балард я е разказал още през 1973 г.

„Вон, вероятността тя да загине при катастрофа е безкрайно малка. Ще трябва да обикаляш подир нея до второ пришествие” – тя е актрисата Елизабет Тейлър. Мъжката и не само част от човечеството я желае в леглото си.

Вон я желае на пътя в нейната кола, разпорена от кормилото и накълцана от изтърбушените ламарини. Той преживява автокатастрофите като полов акт. И понеже актрисата е с опитен шофьор, Вон трябва да предизвика катастрофата с нея – в „Катастрофа” на Джеймс Балард (изд. „Колибри”, превод Деян Кючуков).

„Първият порнороман, базиран на технологията” – определение на самия Балард. Така е, излиза през 1973 г. „Влагата, избила по кожата около устата й, наподобяваше утринното запотяване по автомобилно стъкло” и „Докато шофирахме по Уестърн Авеню, ми се щеше тялото й да влезе в прегръдка с колата” са издирените с лупа из романа меки изречения. Изчерпателна фетишистка порнография.

Но същественото е в другото определение на Балард: „Екстремна метафора за екстремна ситуация, набор от отчаяни мерки за употреба в случай на криза. Естествено, тя не се занимава с въображаеми, пък било то и неминуеми бедствия, а с един пандемичен катаклизъм, който всяка година убива стотици хиляди хора и ранява милиони”, писано през 1995 г. Още по-валидно след още 20 г.

Балард разменя действителност и порнография за да навре в очите ни действителността. Какво е 18-годишен да кара с „несъобразена скорост”? Първичен инстинкт, какво друго. Употреба на сътвореното от разума за неразум.

Метафората е изчерпателна – частният автомобил е порнография, той е извън социалния смисъл, съвкупление между търговия и първични инстинкти. И на перверзно насилие. Бащите са вдигнали на раменете си дечицата в тълпата сеирджии, за да не изпуснат и те нещо от кървавата катастрофа – в романа.

Балард: „Живеем в един огромен роман. На писателя все по-малко му се налага да фантазира съдържанието на своето произведение. Фикцията вече съществува. Неговата задача е да измисли действителността”.