page contents Книжен ъгъл: Кой употребява ксенофобията
Предоставено от Blogger.

Кой употребява ксенофобията

3.10.17

Петко Тодоров

Днес „берлинските” стени са над 4 пъти повече

„Когато през 1989 г. „падна” Берлинската стена, в света е имало 16 стени, издигнати по държавни граници. През 2011 г. граничните преградни съоръжения от бетон, стомана или бодлива тел са били 45, а към началото на 2017 г. броят им е вече 70”, припомнят Дончо Градев и Александър Маринов в „Ксенофобията – стигматизиране на различните” (изд. „Фльорир”).

Под „различни” разбират предимно бежанци и имигранти и очаквано. Два са акцентите в съчинението: разбиране на ксенофобията и политическият контекст.

„Оставени сами на себе си, етническите общности живеят с векове без взаимна омраза и помисли за физическа агресия. За да пламне пожарът на ксенофобията, е необходима нарочна намеса, а това е демонизацията на даден етнос чрез средствата на злонамерената власт и техниките на пропагандата” и още: „Взривовете от етнически сблъсъци на религиозна и идеологическа основа се предизвикват не от обективни причини; те са следствие от добре планирани геополитически стратегии.

Доказателство за това са войните в Ирак, Либия, Сирия и множеството „цветни” революции” – като обяснение на екстремалната ксенофобия.

Колкото до бежанците и имигрантите – там тя е по-сложна, но предизвиквана пак от властовите елити. Уплашеното население се управлява лесно. Двуличието официално заклемяване и неофициално насаждане е нормална властовост. И европейските политики „мултикултурализъм” и „комунализъм” се оказаха куха работа... Един ден на новите стени ще се гледа както сега – на Берлинската.

Но това е най-малкото. И встрани от задаващите се войни, погледнете картата: колко население е струпано по бреговете на Африка и Южна Азия. Познайте накъде ще хукне то, като се качи равнището на океаните. И какви стени ще го спрат.
„Трябва да сме благодарни на Градев и Маринов не само за техните разсъждения, но и за техния прочит на чужди книги, направен за наше улеснение”, настоява Светослав Терзиев в предговора. Все по-често ще се налага да благодарим на някой, дето чете.