„Мрамор” – приказка, фантастика и сатира от Сесар Айра

Аржентинецът редовно влиза в списъците със залози за Нобелова награда

Икона на ъндърграунда в литературата и в същото време редовен участник в списъците с фаворити за Нобелова награда за литература – аржентинецът Сèсар Айра е от онези автори, които се протягат между взаимноизключващи се реалности. Ако понятието „оксиморон” може да се употреби по адрес на писател, то Айра е именно такъв пример.

„Аз съм от онези писатели, които никога няма да имат публика, но винаги ще имат читатели – отделни читатели.”, заявява той със самочувствие в едно интервю.

В момента Сèсар Айра жъне читатели и в България с романа си „Мрамор”. Книгата излезе за първи път у нас в превод на Нева Мичева и с емблемата на издателство „Лист” шест години след написването си. Това е второто произведение на аржентинеца, отпечатано у нас след като миналата година излезе „Светецът” (Изд. „Агата-А”, превод Красимир Тасев).

Действието на „Мрамор” се търкаля със скоростта на мраморно топче из потайностите на Буенос Айрес и търси сюжети и герои, както в китайски магазин с евтини стоки, така и в открития космос. По някое време са намесени и извънземни. Светът на Айра е странен, сюрреалистичен, скрепен със собствена безпощадна логика.

 „Ключовете към работата ми по „Мрамор” бяха: постоянно течение на смях под сериозното повествование; доловима приповдигнатост на лексиката (но не чак натрапчива); негероичен герой, на когото симпатизираме, но не държим да приличаме (диванен философ в “три четвърти кашмирени чорапи”, квартален Тристрам Шанди, едновременно Дон Кихот и Санчо Панса, които дърпат ту насам, ту натам от помпозното към тривиалното)”, обяснява взаимодействието си с текста на Айра преводачката Нева Мичева.  За нея „Мрамор” е колкото приказка, толкова и научна фантастика и съвсем реалистична сатира.

А за самия писател „този мъничък роман трябваше да бъде разказан от позицията на един уморен от живота застаряващ мъж, когото самите дълбини на делника запращат в непредвидимо приключение” – както обясни той на Нева Мичева в интервю за в. „Култура” преди няколко месеца.

САМО ФАКТИ

• Сèсар Айра (1949) е роден в Коронел Принглес, Аржентина. Живее там до 18-годишната си възраст, когато се мести в Буенос Айрес, за да учи право и литература.

• Пише от 12-годишен, а от 1975 г. започва да публикува. Продукцията му е средно по две книги на година, като повечето са от порядъка на 70-100 страници (“...сюжетите измислям, докато пиша, импровизирам много и това е един от мотивите да се стремя към краткост – дебел роман с подобна честота на изненадващите обрати би изпаднал в хаос”; “...колкото по-дебела е една книга, толкова по-малко литература съдържа...”).

• Заглавията в библиографията му са близо 90: “Китайски роман” (1987), “Призраците” (1990), “Заекът” (1991), “Как станах монахиня” (1993), “Шивачката и вятърът” (1994), “Пчелата” (1996), “Един епизод от живота на пътешестващия художник” (2000), “Речник на латиноамериканските автори” (2001), “Варамо” (2002), “Малкият будистки монах” (2005), “Разговорите” (2007), “Крушенецът” (2011), “Светецът” (2015), “Музикалният мозък” (2016).

• Преведен е на повече от 20 езика. Самият той е превеждал 30 години “онези американски бестселъри, които компенсират липсата си на литературни достойнства със забележителна разказваческа техника”. На ден пише около страница – винаги предиобед в някое приятно кафене, с хубава писалка на луксозна хартия.

• От пет започнати истории завършва една.