Откриваме писателя за деца Даниил Хармс

„Колето Панкин реши да се развее някъде по-надалеч. – Аз ще замина за Бразилия – каза той на Петята Ершов. – А къде се намира твоята Бразилия? – попита Петя. – Бразилия се намира в Южна Америка – каза Колето, - там е много горещо, въдят се маймуни и папагали, растат палми, летят колибри, бродят хищни зверове и живеят диви племена” – разговарят героите на Даниил Хармс в „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” (изд. „Лист”, превод Бойко Ламбовски, илюстрации Дамян Дамянов).

Годината е 1928-а, до Бразилия се стига с аероплан, двете ленинградски момчета са вече на летището. И политат... Трябва ли да търсим абсурдизъм, нали Хармс с това е известен? Дори само заради диалозите си струва да се посегне български и на другите му книжки за подрастващи. Колкото до абсурдизма – той е от продълженията на детството. (П. Т.)

Как геният Хармс качи две хлапета на аероплана

В зората на сталинския терор и битката за електрификация на целия СССР геният на абсурдизма Даниил Хармс, който никак не обичал децата, качва две момчета на аероплана за Бразилия.

Подобен сюжет звучи леко абсурдно, но е факт – през 1928 г. Хармс пише историята „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” и тя се нарежда сред най-известните му произведения.

За разлика от други негови творби, не е била забранявана, а тази седмица излиза за първи път в България в превод на Бойко Ламбовски. Освен с приключенията и срещите на Колето и Петя по пътя към Бразилия, томчето от 48 страници примамва читатели от всяка възраст и с илюстрациите на Дамян Дамянов.

Това самостоятелно издание на Хармс за деца се вписва великолепно в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на „Лист”. С него амбициозното издателство отбелязва 75-годишнината от смъртта на писателя.

Колкото и да не харесвал да пише за хлапета, авангардистът се отнасял изключително сериозно към задачата да съчинява литература за тях. От края на 20-те години до края на 30-те той сътрудничи активно на детските списания „Еж”, „Чиж”, „Сверчок” и „Октябрята”, където публикува стихове, разкази, надписи към рисунки, шеговити реклами и главоблъсканици.

Именно текстовете за деца са неговият постоянен и в повечето случаи единствен източник на доходи. Както отбелязва изследователят на руския авангард Н. И. Харджиев, „Хармс не харесвал, че пише за деца, но той просто не може да пише лошо!”

Как става така, че човекът, в чиято стая висяла рисунка с изображение на къща и призрачен надпис „Тук убиват деца”, се нарежда сред най-известните писатели на Съветска Русия?

Отговорът е: по неволя и след репресии. През 1932 г. е обвинен в антисъветска дейност и е изселен в Курск. Когато се връща, детските книжки остават единственото му препитание. Кратките театрални сцени, стиховете и другите текстове, които пише, така и не публикува приживе.

През 1941 г., по време на Втората световна война отново е арестуван, този път за „пораженчески изказвания”, защото заявил: „Ако ми връчат призовка за мобилизация, ще вкарам една в мутрата на командира, нека ме разстрелят, но униформа няма да облека и няма да служа в съветската армия, не желая да ставам такова лайно”.

Избягва разстрела и постъпването в армията, защото симулира лудост. Въдворен е обаче в психиатрия, където умира от глад по време на блокада на Ленинград от хитлеристка Германия.