page contents Книжен Ъгъл: Разговорът като четиво
Предоставено от Blogger.

Разговорът като четиво

24.12.17

Петко Тодоров
Става, но от медиатизирани автори

„Двама изключително медиатизирани автори” – преводачката Александра Велева за Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви и тяхната „Публични врагове” (изд. „Факел експрес”).

Книгата е от електронни писма, разменяни помежду им 6 месеца. Френски писатели, първият превеждан доволно у нас, вторият известен повече с русофобската си публицистика.

Същото преводаческо определение важи и за Андрей Райчев и Александър Андреев заради „Време и всичко” (изд. „Жанет 45”). На българска територия: книга разговор – Андреев пита, Андрей отговаря. По-скоро обяснява: времето и всичко.

Държат се като журналист и социолог и темите им са такива, книгата има съдържание – тематично е. За българския характер, за най-новата българска история и политика, за обществото, за проклетия преход...

Уелбек и Леви разговарят като писатели. Писмата им са есета. Без предварително зададени теми – за всичко и време, но от литературни позиции.

Райчев е с интелектуалното предимство да не спотайва обвързаност зад „ценности”. И си позволява откровеност – да облече в логика обречени да са голи проблеми. Разговорната форма му обезпечава повече четивност...

Има поза в писмата на Уелбек и Леви, то било издателска инициатива и те я изпълнявали. Благородната поза на мислещият знаещ. Която ни казва: да си успял писател във Франция иска много, ама много повече, отколкото – в България...

Силата на диалога е изкусителна даже в ръцете на „медиатизирани автори”, щом споделят „философията на своите безсъници”, по Леви.