page contents Книжен Ъгъл: Дик Сваб написа увлекателна биография на мозъка
Предоставено от Blogger.

Дик Сваб написа увлекателна биография на мозъка

30.1.18

„Ние сме нашият мозък. От утробата до Алцхаймер”  според „Файненшъл Таймс” е „същински блокбастър за мозъка – провокативен, очароващ, забележителен”.
„Ние сме нашият мозък“ (Колибри, превод Мария Енчева) е респектиращо пътешествие из тайните на най-сложно устроения човешки орган от развитието в майчината утроба до неизменния му край. Тази книга показва как мозъкът ни се диференцира в „момчешки” или „момичешки”, какво се случва в главата на тийнейджъра, с какво допринася мозъкът за оцеляването на индивида и вида, как стареем, оглупяваме и умираме, как еволюира мозъкът, как работи паметта и как се е развило моралното поведение. Ала тази книга показва и какво може да се обърка. Дик Сваб отделя специално внимание не само на нарушенията в съзнанието, на мозъчните травми при бокс и на заболяванията на мозъка като пристрастяванията, аутизма и шизофренията, но и на най-новите медицински разработки в областта. С настоящия богато аргументиран труд, превърнал се в безапелационен бестселър, авторът отправя научно послание както към специалистите по неврология и психология, така и към всички, любопитни да узнаят как действа сивото им вещество. Следва откъс от книгата.

Според някои близки съм станал мозъчен изследовател, понеже баща ми работел като гинеколог. Избрал съм бил органа, който е най-далеч от неговия терен на действие. Това психоаналитично тълкувание се опровергава от факта, че при изследване на ролята на майчиния и детския мозък при раждането си сътрудничих с гинеколози като Кейс Бур от Университетската болница на Амстердам. В своята докторска дисертация Бур заключва, че за да протече едно раждане гладко, е необходимо да има добро взаимодействие между мозъка на майката и детето...

Пред теб стоят два коня, които на пръв поглед са еднакво големи и с еднакво телосложение. Как ще разбереш кой е майката и кой – детето? Хвърли им сено. Майката ще изтика сеното към детето си. (Учението на Буда )

Още през бременността мозъкът на жената бива програмиран да се държи майчински. Хормоните предизвикват промени в мозъка, които се затвърждават с появата на детето. Тези изменения в майчиния мозък са дългосрочни, вероятно и постоянни. Не са малко децата, които – отдавна пораснали – продължават да се оплакват, че майките им така и не са прерязали пъпната връв, нито пък са малко майките, които се жалват, че грижите и страховете за децата им няма да ги напуснат никога. Някои майки твърдят, че са предусетили ден по-рано лошото, сполетяло децата им. Няма как да е другояче, след като тези жени се тревожат за децата си денонощно.
През бременността хормонът пролактин отключва инстинкта за гнездене. Къщата трябва да се изчисти, а детската стая – да се пребоядиса. Когато веднъж влязох в лабораторията при плъховете, върху които провеждах дисертационните си изслед вания, реших, че някой е разменил местата на клетката с възрастни мъжки и клетката с бременни женски. Плъховете пред очите ми си бяха свили огромни гнезда в триците. Оказа се, че това са все същите мъжки, чиито действия бяха продиктувани от инжектирания предишния ден пролактин – хормона на бременността, секретиран от хипофизата. В пансион „Вилхелмина“, който едно време беше част от Университетската болница на Амстердам, имаше пациент от мъжки пол с тумор на хипофизата, отделящ пролактин. Любимото занимание на този пациент беше да помага на санитарите да бършат праха. В края на бременността мозъчните клетки и на майката, и на нероденото дете започват да отделят споменатия вече хормон окситоцин, който попада в кръвообращението. Този хормон има няколко функции. Всеки от нас знае, че окситоцинът е веществото, което предизвиква раждането; за да стимулират лактацията след раждането, някои майки ползват спрей за нос, съдържащ окситоцин. Окситоцинът усилва контракциите в края на бременността, като по този начин ускорява родилния процес. Нощем мозъкът на майките произвежда повече окситоцин, а и в малките часове матката е по-чувствителна към този хормон. Затова и контракциите най-често започват във фазата на покой. Когато главичката на детето притисне изхода на матката, производството на окситоцин нараства неимоверно. Този сигнал се пренася през гръбначния до главния мозък на майката, който подава нова доза хормон и на свой ред усилва контракциите допълнително. Ако в този момент майка та получи обезболяващо, сигналът от бебето няма да стигне до мозъка ѝ, поради което хипофизата на майката ще секретира по-малко окситоцин и ще се наложи поставянето на система за предизвикване на контракции.
Окситоцинът има грижата и да помогне на кърмата да по тече. Когато новороденото засмуче зърното, майчиният мозък автоматично произвежда окситоцин, който помага на млечните жлези да отделят кърма. Не след дълго този рефлекс се задейс тва с едно-единствено проплакване на детето и още с първите трели се секретира такова количество окситоцин, че кърма та руква от само себе си. Ако жената е навън, това може да я постави в неловко положение. Впрочем този рефлекс е познат на животновъдите от векове. Когато краварят влезе в обора с дрънчащата кофа, млякото само теква от вимето на кравата.
За майката плачът на детето е „стартовият изстрел“, при който тя се спуска към малкото, за да го нахрани; в същия мо мент от гърдите ѝ потича кърма. През последните години се пот върди предположението, че окситоцинът играе важна роля и за социалните взаимоотношения, което му отреди и нови имена. Чрез въздействието си върху мозъка на майката и детето той създава връзка между двамата. Тази връзка укрепва още в края на бременността, когато нивата на хормона се повишават. До пълнителното подаване на окситоцин, типично за естественото раждане, не се наблюдава при цезаровото сечение. Вероятно това обяснява защо след операцията мозъкът на майката реаги ра по-слабо на детския плач и майчинското поведение се акти вира по-бавно. При кърмене окситоцинът чрез въздействието си върху мозъка успокоява майката и я подтиква да общува с детето и да проявява нежност към него. Затова окситоцинът вече е известен и като „хормон на гушкането“. И обратно – ни вата на окситоцин в кръвта на деца, израснали по домове, са по-ниски от тези на деца, отгледани в семейства. Малчугани, които са били пренебрегвани в ранна възраст, дори на третата година от осиновяването си не могат да възстановят нивото на окситоцин в кръвта си при близък контакт с новите си родители. Привързването на такива деца към осиновителите им е затруд нено в дългосрочен план. Едно актуално проучване сред жени, които в детството си са били емоционално пренебрегвани, мал третирани или са ставали жертви на сексуален тормоз, показва, че ефектът от подобни действия е дълготраен. При тези жени нивото на окситоцин в ликворната течност е силно занижено, което предполага, че следващото поколение може да наследи техните проблеми. Окситоцинът потиска оста на стреса. Когато момичета на възраст между 7 и 12 години изпитват сценична треска преди изява пред непознати, майчиният жест на успоко ение стимулира отделянето на окситоцин. В този случай няма значение дали детето ще получи прегръдка, или успокоителните думи ще бъдат изречени по телефона.

Дик Сваб е уважаван професор по невробиология към Амстердамския университет и директор на Нидерландския институт за мозъчни изследвания в продължение на 30 години. През 1985 г. основава Нидерландската мозъчна банка, която ръководи до 2005 г. Днес той е гост-професор в Дружеството за научни изследвания „Макс Планк“ в Мюнхен, Станфордския университет и Университета в Ханджоу, Китай.